Неочаквано обаждане

След дългия работен ден се прибрах в нашия апартамент, но мъжът ми не беше там. В този момент телефонът звънна и на дисплея се появи неговото име. Когато вдигнах, той започна да говори, сякаш беше подготвен за този разговор.

— Забелязала си, че в последно време се прибирам късно. Всъщност, имам друга. Надявам се да мине без скандали, — каза той с тон, който предполага, че очаква съчувствие или поне емоционална реакция от моя страна.

На фона на неговите думи, моята реакция беше напълно различна от това, което той очакваше. Вместо да се разплача или да избухна, аз просто повдигнах вежди и му отговорих с хладен глас.

— Честно казано, не го очаквах от теб. Знаеш, че утре имам фризьор, а ти трябваше да се грижиш за децата. Не можеше ли да ми кажеш за това утре? — отговорих, изразявайки леко раздразнение.

Той замълча, явно не знаеше как да реагира на моята спокойна реакция. Беше очевидно, че не разбираше защо не крещя и не плача.

— Слушай, искам да вечерям. Можеш ли да ми кажеш къде е майонезата? — попитах, сякаш разговорът ни не беше за раздяла, а за обикновен битов въпрос.

Той продължаваше да се изненадва от моята реакция.

— Няма ли да попиташ коя е тя? Защо си тръгвам? — настояваше той. — Не те ли интересува, не искаш ли да се върна? Замислих се за секунда, преди да отговоря.

— Абсолютно ми е все едно коя е и защо си тръгваш. Това е твой проблем. Да не би да си взел майонезата при любовницата? — отговорих с усмивка.

Той изглеждаше шокиран от моите думи.

— Каква жена си ти! Мъжът ти си тръгва, а ти питаш за майонеза? — каза той, а аз реших, че е време да приключа този разговор.

Не изпитвах болка или съжаление. Единственото, което ме интересуваше, бяха децата и нашият дом. Неговото заминаване не беше загуба за мен; всъщност, отдавна бях приела, че той е свободен да поеме по новия си път.