Датската Психология: Как Законът на Янте Влияе на Щастието на Датчаните

През последните години Дания редовно заема първото място, когато става въпрос за страната с най-щастливите хора в света. Причините за това явление не са само в добре развита социална система и равнопоставеност в доходите, но и в специфичната психология на датчаните. Важно е да се отбележи, че те живеят с умножение на скромни очаквания, което им позволява да бъдат по-доволни от ежедневието си и да не изпитват стрес, свързан с постоянни амбиции за постигане на забележителни цели.

Може би сте запознати с концепцията за “hygge” – това е датската практика за намиране на уют и щастие в малките моменти, прекарани с близки и познати. Тази топлина и усещане за общност играят важна роля за повишаване на нивата на щастие в Дания. Но зад доброто настроение на датчаните стои и един особено интересен аспект на тяхната култура – Законът на Янте.

Този закон бе представен за пръв път от датския автор Аксел Сандемосе в неговия роман през 1933 г. Законът описва 10 основни правила за поведение и взаимно уважение в обществото. Те звучат така:

1. Не бива да смяташ, че си специален.
2. Не мисли, че си толкова добър, както ние.
3. Не трябва да вярваш, че си по-умен от нас.
4. Не се самозаблуждавай, че си по-добър от нас.
5. Не мисли, че знаеш повече от нас.
6. Не си изграждай илюзии, че си по-важен от нас.
7. Не вярвай, че можеш да правиш нещо наистина добре.
8. Пази се да не се присмиваш на нас.
9. Не смятай, че някой е заинтересован за теб.
10. И накрая, не се нагърбвай да ни учиш на каквото и да е.

Въпреки скромната представа, която предоставя Законът на Янте, той е дълбоко вкоренен в датската култура и служи за основа на много социални поведения. За повечето датчани, това правило представлява част от тяхната идентичност, дори ако не искат да го признаят. Възприемането на тези правила от чужденците понякога е предизвикателство, тъй като те не винаги разбират основата, върху която се изгражда социалната динамика в страната.

От една страна, правилата на Янте предизвикват усещане за сплотеност и позволяват на датчаните да се фокусират върху постигането на нормални, прагматични цели. Когато постигнат тези цели, датчаните преживяват истинско щастие, а случайните “победи” в живота им носят допълнително удовлетворение. Тази нагласа обаче е сырпнееиа, особено в контекста на European манталитет, в който амбицията и стремежът към високи постижения са всеобхватни.

Но от друга страна, Законът на Янте може да ограничи индивидуализма и kreativността, което не остава незабелязано. Всъщност, преди няколко години Дания зае негативната класация за най-скучна държава според “The Economist”, а това може да е в пряка връзка с ограниченията на съществуването, налагани от законa.

Тези културни правила насочват датчаните да се придържат към обикновеността и да избегнат поведение, което би било счелено за ексцентрично. Често срещано е в тяхната обществена среда да не се проявяват с ярки цветове, особена емоция или креативност в начина на живот. Както изглежда, те трябва да потискат амбициите си, дори когато постигнат значителни успехи.

В заключение, животът в Дания предлага уникален контекст, в който щастието и социалната свързаност са командвани от дълбоко вкоренени правила, които могат да звучат странно, особено за чужденците. За авторката на тази статия, която преживява период на адаптация в Дания, вирусните правила могат да предложат предизвикателства, но също така и възможности за личностно развитие и разбиране на самата същност на датската идентичност.