В миналото е съществувал обичай, при който възрастните хора, неспособни да се грижат за себе си, били изпращани в пропаст. Тази практика била отражение на негативното отношение към старостта и немощта. Един син решил да промени това, когато започнал да плете кошница за своя старец баща.
Докато той работел, малкият му син наблюдавал с любопитство и задал въпрос: "Тате, защо плетеш тази кошница?" Отговорът на бащата бил прост и мрачен: "Дядо ти е стар и не може да се движи. Правя тази кошница, за да го изпратя." Но вместо да приеме този подход, детето реагирало по съвсем различен начин.
Момчето за чуло и решило да изрази своето нежелание не само да се сбогува с дядо си, но и да преживее подобна съдба за своя собствен баща в бъдеще. То помолило: "Тате, направи кошницата по-здраво, защото когато се състариш, и аз ще те сложа в нея и ще те изпратя в пропастта." Тази наивна, но искрена реакция на детето поставила нова перспектива за размисъл.
След този разговор, обществото започнало да променя нагласите си. Вместо да се отървават от своите немощни близки, хората започнали да полагат усилия за тях. Тази история служи като важен урок за съчувствие и разбирателство между поколенията, и напомня, че старостта не трябва да бъде възприемана като бреме, а като етап от живота, който заслужава уважение и грижа.