Разговор с душата

В един момент реших да затворя очи и да се потопя в дълбочината на собственото си съществуване. В съзнанието ми се появи образът на душата: "О, здравей!" - каза тя с нежност. "Здравей!" - отвърнах аз, малко изненадан от срещата.

Душата ми продължи: "Най-накрая реши да ме запиташ нещо?! Учудена съм... След толкова време, сега ли реши да се обърнеш към мен? Защо не го направи по-рано?" Тя звучеше разочаровано. "Нямах време..." - отговорих с неувереност. "Не успя да отделиш време за себе си? За своята същност?" - попита тя, вече с по-силен тон.

"Защото бях зает! Работех, изкарвах пари. Нямам време за разговори със самия себе си! Имам много по-важни неща!" - вдигнах глас, опитвайки се да се защитя. "И ти наистина смяташ, че това е целта, която ще ти донесе истинската СВОБОДА?" - попита спокойният глас в мен.

"Мислех, че така ще бъде по-добре. Това ми каза моят РАЗУМ," - отговорих, усещайки как съм в капан на собствените си мисли. "Разум?! Защо се обръщаш към него за съвети по-често, отколкото към мен? Аз чувствам, а ти предпочиташ да се доверяваш на логиката!" - възкликна душата с огорчение.

Тишина настъпи между нас. "В детството си мечтаеше да станеш писател. Защо, когато порасна, се отказа от тази мечта?" - тихо попита гласът. "Разумът ми каза, че писателите печелят малко и само малцина успяват," - отговорих с тъга.

"Но никога ли не си помислил, че тези, които са постигнали нещо, не са го направили заради парите, а заради любовта към това, което правят? Че успехът идва на тези, които слушат своята душа и следват собствените си ЖЕЛАНИЯ?" - каза душата с огорчение.

"Извинявай, не се бях замислял за това..." - признавах с тъга. "Аз съм твоята душа и само аз знам какво наистина искаш. Разумът е просто инструмент, с който можеш да постигнеш желанията на душата. Игнорирайки мен, ти игнорираш своята същност, своето истинско Аз. Запомни... Аз съм тук... Заради теб..."

С тези думи, отворих очи и осъзнах, че е време да се вслушам в себе си.