Здравейте, имате приятна усмивка!
Неочаквана среща
– Здравейте! Знаете ли, че имате наистина приятна усмивка?
– И какво от това?
– Просто исках да ви го кажа. Нищо особено, просто ми направи впечатление.
– И какво, искате нещо от мен?
– О, не, не искам нищо! Просто исках да споделя, че усмивката ви е приятна.
– И какво следва? Искате ли да се срещнем?
– Господи, не! Не това имах предвид. Просто исках да кажа, че…
– Какво, аз да си тръгна ли?!
– Не, не вие! Просто вашата усмивка ми направи добро впечатление и реших да го споделя.
– А, така значи! А какво аз решавам, не е важно, нали?
– Слушайте, моля ви…
– Не искам да слушам нищо. Просто вървя по улицата и изведнъж някой идва и започва да ме дразни!
– Не дразня никого!
– Ах, не дразниш! Вече няма истински мъже, а само деца в шорти!
– Слушай!
– О, започва се!
– Нищо не започва! Всичко вече е приключило!
– Какво е приключило?
– Върви си по пътя! Глупачка!
– Аз ли съм глупачка? А вие не искате ли да се запознаем?
– Да те вземат дяволите!
– Мене!?
– Не, мен самия!
– Добре… Но защо започвате с обиди?
– Как иначе да говоря с теб? Идиотка!
– Чакайте, искате ли да се запознаем?
– Исках, но сега вече не искам!
– Защо не искате? Просто заради дреболии?
– Да, точно така!
– Значи все пак може да се запознаем?
– Ами, не знам…
– Давайте да опитаме! Какво трябва да кажа?
– Нещо приятно…
– Добре, ще опитам. Знаете ли, имате наистина приятна усмивка!
– И какво от това?
