На капитанския мостик опитният мореплавател получава важно известие от своя пръв помощник. Той му съобщава, че пиратски кораб се движи бързо в посока към тях. С въздишка на притеснение, капитанът решава да вземе предпазна мярка и извиква юнгата. “Донеси ми червената риза!” – изрича той с твърд тон.
Юнгата, изпълнен с любопитство, задава въпрос: “За какво ви е червената риза?” С усмивка, капитанът обяснява. “Искам да я нося, за да може в случай на раняване по време на битка, моят екипаж да не забележи кръвта ми. Така те ще продължат да се борят, без да се тревожат за мен.”
След това съобщение екипажът, вдъхновен от храбростта на капитана, успява да се справи с пиратската атака и да отблъсне враговете. Те празнуват своята победа, усещайки гордостта от успеха на общите усилия.
На следващия ден, обаче, ситуацията се усложнява. Пръв помощник в ужас скача и възкликва, че към тях се приближава цяла армада от 50 пиратски кораба. Напрежението нараства, капитанът изтрива лицето си, почесва се по главата и, замислен, извиква отново юнгата: “Ей, заек, донеси ми кафявите панталони!”
С този нов повик, капитанът иска да подготви екипажа за предстоящото предизвикателство. Преминаването от червената риза на кафявите панталони задава нови настроения сред моряците. Всички се настройват за сериозно изпитание, осъзнавайки, че борбата наближава. Решимостта им да се борят е по-силна от всякога, въпреки предизвикателните времена пред тях.