На 17 януари православните християни отдават почит на светеца Св. Преподобни Антоний Велики, който е признат за основоположник на монашеския аскетизъм. Този ден, известен като Антоновден, е значим в българския календар и е придружен от различни ритуали, целящи да предпазят от болести и неблагополучия.
Св. Антоний Велики е роден около 251 година в Египет. Той решава да се оттегли в пустинята, където прекарва дълги години в молитва и аскетичен живот. Неговите страдания и духовни практики му позволяват да живее до 105-годишна възраст, запазвайки добро здраве и оказвайки помощ на нуждаещите се чрез своите лечителски умения и духовни напътствия.
В народната култура Св. Антоний е смятан за покровител на здравето, а празникът му е свързан с ритуали, целящи да омилостивят болестите. Вярва се, че те са представени от стари жени, наречени „лелички“, които могат да донесат страдания на хората. За да не се привлекат тези злонамерени сили, по време на празника се избягва споменаването на техните истински имена, а се извършват специфични ритуали за защита.
На този ден е забранено да се преде, плете или готвят варива като боб и леща, за да не се дразнят болестите. Вместо това, хората приготвят содени питки, намазани с петмез, част от които се раздават на приятели и съседи за здраве. Освен това, една питка се оставя на тавана, укрита, за да се защити дома от зли сили.
Легендите разказват, че Св. Антоний и Св. Атанасий са братя близнаци, които внесли иновации в ковашкия занаят, създавайки ковашките клещи. Техните празници следват един след друг – Антоновден на 17 януари и Атанасовден на 18 януари. Двамата свети се считат за покровители на ковачите и занаятчиите.
В България, Антоновден носи както радост, така и страх, тъй като според поверията, именно на този ден болестите „узравят“ и поемат по хората на следващия – Атанасовден. За да се предпазят от нещастия, хората извършват различни обреди, които са част от нашите народни традиции и обичаи, предавани от поколение на поколение.
На Антоновден имен ден празнуват всички с имена Антон, Андон, Антония, Тончо, Тоня, Дончо, Донка и техните производни. Призивът е да се почита празникът с уважение към традициите и обичаите, за да се запази здравето и благополучието на всички.
Честит празник на всички именици!