Историята на пеперудата и змията

В един слънчев ден, вълшебна пеперуда летеше из поляните, наслаждавайки се на свободата и красотата на света около себе си. Нейните цветни крила блестяха под слънчевите лъчи, а тя се чувстваше щастлива и безгрижна.

Но в този идиличен момент, една зла змия забелязала пеперудата и решила да я преследва. Тя мечтаела да я улови и да се нахрани с нея. Пеперудата, осъзнавайки опасността, започнала да бяга, опитвайки се да се скрие сред тревите и цветята. Въпреки усилията си, змията бързо и безшумно я следвала, винаги оставайки на крачка разстояние.

След дълъг ден на бягство, пеперудата се почувствала изтощена. Тя осъзнала, че няма как да избяга от злото, което я преследва, и решила да се предаде. В последния миг преди да бъде погълната, тя се обърнала към змията с молба:

– Може ли да те попитам нещо, преди да ме изядеш?

Змията, изненадана от въпроса, отвърнала:

– Не е в моята природа да давам обяснения, но добре, питай.

Пеперудата, с треперещ глас, продължила:

– Храниш ли се с пеперуди по принцип?

– Не, не го правя.

– А направила ли съм ти нещо лошо?

– Не, не си ми направила нищо лошо.

След кратко мълчание, пеперудата задала последния си въпрос:

– Тогава защо искаш да ме унищожиш?

Змията се замислила и след това отговорила:

– Просто ме дразниш с твоята красота и с това, че можеш да летиш!

Тази история ни напомня за сложността на живота и как понякога красотата може да бъде и проклятие. Пеперудата, символ на свобода и нежност, се сблъскала с жестоката реалност на завистта и злобата.