Голяма Задушница: Традиции и Символика

На 22 февруари се отбелязва Голяма Задушница, известна също като Месопустна задушница. Това е първата от трите основни задушници, които се празнуват през годината. Въпреки че конкретната дата може да варира, винаги попада в края на февруари или началото на март, в зависимост от Великденските пости.

По време на тази важна дата, хората посещават гробовете на починалите свои близки. Приготвят специално „коливо“ – варено и подсладено жито, което е традиционен елемент от помена. Според българските обичаи, се добавят и хляб и вино, а в съвременната практика често се включват и сладкиши, и соленки. Поменът може да се извърши на гроба, в църква или в домашна обстановка, както предава info.bg.

Обикновено свещеници извършват парастас на гроба на починалия. Този ритуал е по-кратък от панихидата, която представлява по-дълъг и сложен молебен за упокоение на душите. В панихидата се включват множество молитви и четения от Евангелието, както и от апостолските текстове. Житото, което се поднася, символизира възкресението; свети апостол Павел посочва, че житното зърно не може да възкръсне, ако преди това не умре.

Виното, което се предлага, е символ на Христовата кръв, а паленето на свещи изразява горещата вяра на живите. Пламъците от свещите напомнят за безсмъртието на душите на починалите. Тамянът се използва, за да представи чистата молитва, а цветята – добродетелите на покойниците.

Съществува поверие, което гласи, че жени, преживели аборти или загубили деца, трябва да донесат ябълки в църквата в памет на своите мъртви деца. Броят на ябълките трябва да съответства на броя на загубените деца. Интересното е, че на гробовете на покойниците не се оставят храна и питие, тъй като душата не се нуждае от материална храна, а вместо това сладкиши, месо и вино се раздават на живите, за да могат те да си спомнят за своите близки.