Неочаквана среща и ново начало

Петър съобщи на Галина, че сватовете ще дойдат в събота, което предизвика голямо вълнение в семейството. Галина, заедно с майка си и сестра си, се заеха да подготвят всичко необходимо за този важен ден. Те прекараха часове в приготвяне на вкусни ястия, подреждане на празничната трапеза и почистване на къщата. Галина обаче реши да запази в тайна своята бременност, с надеждата да направи изненада на всички.

Когато дойде дългоочакваният ден, тя не спираше да поглежда през прозореца, очаквайки с нетърпение пристигането на Петър. Гостите започнаха да се събират, но момичето продължаваше да слуша всяко движение извън дома. Многократно изтичаше навън, но Петър така и не се появи. Когато слънцето залезе и нощта настъпи, Галина осъзна, че той няма да дойде.

На следващия ден, тя седеше на автобусната спирка, чувстваща се изтощена и безнадеждна. Всички сълзи бяха изплакани през нощта, а в съзнанието й се въртяха мрачни мисли за това как ще се справи с новината за бременността и как ще обясни на родителите си за случилото се. Изведнъж, до нея дойде малко момче, около шест години, което я прегърна и започна да плаче: "Мамо, мамо, къде беше? Търсих те толкова дълго!"

Галина остана шокирана. Бащата на детето, който се приближи, се опита да успокои сина си, но момчето не искаше да я пусне. Галина нежно го прегърна, опитвайки се да го успокои. Мъжът седна до тях и след малко заговори: "Извинете, че така се случи. Денис много тъгува за майка си. Останахме само двамата и никога досега не е действал така. А вие какво правите? Защо плачете?"

Неочаквано за самата себе си, Галина разказа на непознатия за всичките си тревоги и страховете си. След кратко мълчание, той каза: "Тогава се ожени за мен. Ако Денис ви е избрал, това може да е знак от съдбата. Ще приема вашето дете като свое и, ако Бог даде, ще имаме и общи деца." Галина, объркана, отвърна: "Но дори не знам как се казваш." "Александър," се представи той. "И аз съм Галина," отговори тя.

Месец по-късно, те организираха малка сватба и се преместиха в селото на Александър, далеч от любопитните погледи. Местните жители приветстваха Галина с доброта, защото уважавали Александър за неговата усърдност и добродушие. Постепенно, Галина научи, че новият й съпруг е председател на колективната ферма. С времето те наистина се влюбиха и изградиха щастлив живот заедно, като имаха още две деца, които бяха обичани и приемани с радост.

Години по-късно, домът им се напълни с деца и внуци, събрали се да отпразнуват златната сватба. Докато празнуваха, Денис се приближи до Галина, сложи глава на рамото й и тихо каза: "Мамо, помниш ли първия път, когато се приближих до теб? Знаех, че не си ми родна, но чувствах, че ще ме обичаш и никога няма да ме изоставиш."