Финалният епизод на предаването „Кой да знае“ предизвика бурна реакция сред зрителите, след като поведението на играчите и водещия Сашо Кадиев провокира недоволство. Всичко започна, когато отборите, представлявани от Милица Гладнишка и Христо Пъдев, се наложи да направят залози на сляпо. Те не знаеха предварително какъв ще бъде въпросът, на който трябваше да отговорят, и се наложи да разчитат на своята интуиция.
Въпросът, който стана причина за объркването, бе:
На 31 август 1995 година египетска кокошка …?
Милица и нейната партньорка Ивет Горанова решиха да заложат на идеята, че кокошката е успяла да преброи до 8, позовавайки се на научни изследвания, които показват, че птиците могат да броят до 4. От своя страна, Христо Пъдев и партньорката му Боряна Калейн избраха последния отговор, което предизвика шок у Милица. Те аргументираха избора си с предположението, че кокошката е паднала в кладенец, а опитващите се да я спасят хора са загинали.
След този момент атмосферата в студиото се промени и се надигна невъобразима веселба и смях, които обаче не останаха незабелязани от зрителите. Много от тях изразиха възмущението си в социалните мрежи, коментирайки случилото се:
„Много тъпо беше. Хората се удавили, а те се хилят…”
„Голям смях, ха-ха… Идеално си вървеше всичко, но… На последния въпрос се получи тъпо. Уж интелигентни хора (актьори, медалистки и т.н.) се заливаха от смях на нечия нелепа смърт. Нелепа, но… смърт. Леко се получи… дъно. За предаването имам предвид. Предаването бавно, но сигурно, върви към умиране. Първите признаци са налице – да си умрял е като да си тъп – всички околни страдат, а на теб ти е все едно.”
„Отборите припадаха от смях при съобщаването на всеки следващ удавен в кладенеца. Грозно беше.”
„Всички от отборите, водещият, публиката и феновете тук, които се смяха на последния въпрос за кладенеца и кокошката, са малоумници. Какъв олигофрен трябва да си, за да се заливаш от смях, че някой е умрял, опитвайки се да спаси другиго?!?!”
Тази ситуация поставя под въпрос как развлекателният формат на предаването трябва да балансира между хумора и сериозността на темите, които засяга, особено когато става въпрос за човешки съдби.