Да пишеш "завещание на седмицата", докато се бори с COVID-19, е наистина зловещо преживяване. Сякаш участваш в някакъв зловещ спектакъл, подобен на Хелоуин. Нещата стават още по-сериозни, когато реалността е такава, че се чувстваш като в истински Хелоуин, а не просто като част от шега.
Първоначалните симптоми се появиха на третия ден след заразяването – умора и лека кашлица. Оттам нататък обаче всичко стана хаотично. Симптомите идваха и си отиваха без предупреждение. Температурата ми се повишаваше и спадаше, без да мога да разбера как. Болките в главата и корема сменяха местата си, а нови проблеми се появяваха, веднага щом успеех да се справя с предишните.
Една вечер реших да приготвя пиле с чесън и розмарин. След известно време обаче осъзнах, че не усещам никаква миризма от кухнята. Проверих печката и пилето изглеждаше така, сякаш е било изгорено. В този момент разбрах, че съм загубила обонянието си. Вкусът също беше изчезнал – всичко, което опитвах, беше безвкусно. Тази загуба на сетива постави началото на моето малко, личен Хелоуин.
Въпреки че всичко това беше странно, първата седмица все пак минаваше в относителен мир. Тогава статистиката все още не беше толкова тревожна. В медийните студия се появяваха хора, които уверяваха, че заразата не се предава в заведения и че дезинфекциите са достатъчни. Но сега, когато реалността се е променила, страхът е нарастваща вълна, която не можем да игнорираме.
През първите дни получих много обаждания от приятели, които се интересуваха как съм. Беше мило, но и зловещо. Започнах да се питам защо толкова много хора се притесняват за мен. Когато успях да преодолея собствената си тревожност, осъзнах, че причината за техния страх е обща. Всички около мен, независимо от подхода си, се страхуват от неизвестността и последствията от вируса.
Времената, в които живеем, са трудни. Страхът от COVID-19 и свързаните с него проблеми вече не е само медицински. Той е и икономически, и социален. Важно е да запомним, че лечението на вируса и справянето с глобалната криза зависи от нашия здрав разум и психическа устойчивост. Не си казвайте "аз ще се справя". Дори най-силните психически хора могат да бъдат засегнати от страха от непредвидимото.
Истерията е по-заразна от самия вирус. Вече е трудно да спрем този емоционален хаос, но можем да се защитим от него. Как? Избягвайте да четете шокиращи новини, спирайте да се събуждате с тревожни статистики. Вместо това, погрижете се за себе си – пийте успокояващи чайове, завийте се с уютни одеяла, прегърнете близките си и се отдайте на малките радости в живота. Правете неща, които ви носят щастие и спокойствие, и изчакайте бурята да премине.