Голяма задушница, известна също като Месопустна задушница, ще се отбележи на 22 февруари 2025 г., в събота, един ден преди Месни заговезни и една седмица преди Великденските пости. Тази дата се променя всяка година в зависимост от Великден, но остава винаги в събота. На този ден християните се събират, за да почетат паметта на починалите и да се помолят за душите им.
Голяма задушница е първата от трите значими задушници, които се честват през годината. Тя обикновено се пада в края на февруари или началото на март, в зависимост от датите на Великденските пости. Тази събота е специално посветена на спомена за починалите, като предлага възможност за размисъл и молитва за техните души.
В този ден православните християни посещават гробовете на своите роднини и приятели, за да отдадат почит. Всички православни храмове провеждат заупокойна литургия, където вярващите се молят за покойниците и раздават храна, помагайки на нуждаещите се.
На Месопустна задушница е традиционно да се приготвя варено жито с захар, което символизира Възкресението и връзката с предците. Жито е основното ястие, приготвено за този ден. Освен него, хлябът и солените питки са също важен елемент, символизиращи живота и събирането на семейството. В някои места питата е поставена със свещи около нея, които се запалват след посещението на гробовете.
Виното, което е символ на кръвта на Христос, играе важна роля на трапезата. То е предназначено за преливане на гробовете на мъртвите, придружавано от молитва. Дребните сладки също са част от обичая и се раздават на близки и познати, принасящи молби за душите на покойниците. Храната, приготвена за задушница, е предназначена за живите, а не за мъртвите, и така се създава връзка между тях.
Няма ограничения относно видовете храни, които могат да бъдат поднесени. Особено важно е да приготвите любимите ястия на починалите, за да уважите и почетете техния живот. Месото не е забранено, особено в контекста на предстоящите Месни заговезни на следващия ден, което позволява включването на любими ястия на близките.
Основният акцент на този ден е почитта към мъртвите и заупокойната молитва за техните души. Не забравяйте да раздадете храна на тези, които се нуждаят – просяци, бедни хора и съседи. Според традицията, храната, която поднасяте, е за живите и не бива да се оставя на гробовете.
Нека този ден бъде нивоз на уважение към паметта на нашите близки и признателност за техния живот и учения.
Църквата не забранява работата на този ден, но препоръчва да се въздържате от труд, ако това е възможно. Например, готвенето и измиването на посудата не са смятани за грях, тъй като са необходими задължения. Храненето на животните също не е пречка, но е нежелателно да се извършват трудни физически задачи, като копаене в градината.
Относно домашните задължения, ръчното пране не е препоръчително, но можете да използвате пералня, тъй като тя извършва работата вместо вас. Важно е да знаете, че почистването не бива да заема време от този ден, а почистването може да се отложи.
Къпането също не е препоръчително на този ден. Основното внимание трябва да бъде насочено към спомена за починалите, а не към личната хигиена.