Две години след раздялата

Изминаха две години, откакто взех решението да се разделя с нея. Въпреки че беше невероятно красива и изключително добра, чувствах, че не мога да бъда до нея. Тя беше всичко, за което един мъж би могъл да мечтае, но именно поради това осъзнах, че не съм достатъчен за нея. Чувствах се като безполезен човек, който не заслужава такова прекрасно момиче.

Тя беше първата, в която наистина се влюбих, и същевременно моята най-добра приятелка. Тя ми показа какво е истинската любов и обичах я повече, отколкото можех да си представя. Дори сега, след толкова време, все още изпитвам чувства към нея. Често преглеждам подаръците, които ми е направила, и всяко споменче ме кара да плача сам в леглото.

Защо не мога да я забравя, след като минаха две години? Защо не успявам да продължа напред? Всеки път, когато се запозная с ново момиче или когато някой се опита да ме обича, спомените за нея изникват отново. Опитите ми да започна нов живот изглеждат напразни, а спомените от отношенията ни не ме напускат. Липсва ми смелостта да се откажа от всичко, което тя ми е дала, и затова реших да я потърся отново.

Когато й се обадих, гласът й беше толкова познат, но и толкова далечен. Тя попита: "Кой е?" и в този момент сърцето ми се сви. Какво мога да кажа? Момичето, с което прекарвах безброй вечери в разговори, сега не знаеше кой съм. Отговорих: "Аз съм", но тишината в отговор беше убийствена. Тя знаеше кой съм, но разговорът ни стана неловък. Разказваше ми за живота си, който изглеждаше прекрасен, докато моят беше самотен и пуст.

Когато я попитах дали има приятел, тя се поколеба, но след това потвърди. В този момент не можех да кажа нищо. Затворих телефона, а сърцето ми отново се разби на милион парчета. Това беше последният ни разговор и ме остави с безкрайна тъга.

Реших да не й връщам подаръците, които ми е дала, а вместо това да ги даря на благотворителност. Малкото плюшено мече и чашата за кафе ще бъдат унищожени. Сега се страхувам да я видя отново. Страхувам се, че никога няма да успея да я забравя, а мисълта, че устните, които целувах, сега принадлежат на друг, ме разкъсва. Зная, че тя заслужава нещо по-добро от мен, но въпреки това не мога да се отърва от чувствата си.