Блез Паскал: Дете-чудо на математиката и философията

Блез Паскал, известен френски математик, физик и философ, е роден на 19 юни 1623 година в Клермон-Феране, Франция. Tragically, загубил майката си в ранна детска възраст, когато е само на три години. Баща му, Етиен, е изтъкнат математик и астроном, който по-късно е избран за кралски съветник. Въпреки че смятал, че децата не бива да се занимават с математически изследвания преди 15-годишна възраст, Блез показал завидни способности в тази област още на 12 години. Той самостоятелно стигнал до важни геометрични изводи и се опитал да докаже теоремата на Евклид, свързана с сбора на ъглите на триъгълник, което му спечелило репутацията на “дете-чудо”.

Когато достигнал 16 години, Паскал създал своя първи значим труд, наречен „Опит за коничните сечения”, в който представил теорема, известна днес като теоремата на Паскал. По същото време, за да помогне на баща си, Блез организирал проекти за данъчни сборове и създал иновация – малка машина, способна на арифметични операции, известна като Паскалево колело. Той получил кралска привилегия за своето изобретение.

Етиен Паскал, обаче, получил травма на крака и за него се погрижили двама духовници, свързани с тогавашното течение на янсенизма, което се опитвало да реформира католическата църква. Влиянието на емоционалния му живот предизвикало дълбоки промени в светогледа на младия учен. Неговата сестра Жаклин също била вдъхновена и по-късно станала монахиня. Интересувайки се от физика, Паскал провел публични демонстрации на изводите на Торичели, свързани с живачния стълб.

През 1647 година Блез се преместил в Париж, където уж случайно се срещнал с Рене Декарт. Същата година публикувал нови статии, обект на които били въпросите за пустотата. Страстта му за експериментиране довела до исторически барометрични тестове в подножието на планина, разширявайки разбирането за хидродинамика и хидростатика. От многото си находки Паскал създал хидравличния шприц и хидравличната преса, но трактатът за пустотата, който обработвал концепции за човешкото място във Вселената, не бил публикуван. Само няколко фрагмента от него били открити след смъртта му.

След загубата на баща си и монашеството на сестра си, Блез става изключително самотен. Лекарите му препоръчали почивка, след която той продължил да пише важни научни труда, включително „Трактат за равновесието на течностите” и „Трактат за теглото на масата и въздуха”. Обаче, умът му не бил покоен, а съвсем обратното – събрал всички свои духовни дългове. Нощта на 23 ноември 1654 година станала съдбоносна: Паскал осъществил дълбок контакт с Бога и се отдаден на духовен живот, преминавайки през метаморфоза. Това пребиваване сред божественото било фиксирано на малка хартия, която бихме могли да наречем "Амулета на Паскал".

С времето той все повече се отдавал на молитви и занимания с Библията, а изгубил интереса си към светските дела. Приет от янсенистите, Паскал защитавал своите възгледи срещу нападките на иезуитите. Тогава започнал да пише прочутите "Писма до провинциалиста”, в които изразява линията на критиката си към иезуитската доктрина и ръководството на моралните принципи. Въпреки влошеното си здраве, през 1661 година Паскал изобретил транспортно средство – многоместни карети под наем, които започнали да пътуват по улиците на Париж.

На 19 август 1662 година Блез Паскал починал, след като се причастил. Неговият главен труд „Мисли за религията и другите предмети”, известен просто като „Мисли”, остава незавършен. Тази книга е проникната от дълбочината на неговото мислене, дълбоката вярност и безкрайната му любов към истината. След много усилия, нейната редакция стана успешна месеци след смъртта му. Днес ръкописът на „Мисли” се съхранява в Националната библиотека на Париж.

Представяме ви избрани мисли на Блез Паскал: "Инстинкт и разум - признаци на две природи." "Както се развращава умът, така се похабява и чувството." "Най-непоносим за човека е покоят, ненарушаван от страсти или знания." "Каква е ролята на въображението – то е лукаво парче от нашата природа, майстор в заблужденията." "Величието на човека се крие в истинността на неговата мисъл."