Професор Коста Костов е фигура, която не се нуждае от допълнително представяне. Докато се боря с коронавируса и усещам задух, името му се появява в разговорите на близките ми приятели, а то е толкова вдъхновяващо, че само се надявам да не бъда "чак за него". След настойчивост от страна на приятел-лекар, който настоява, че само той може да ми помогне, без колебание се съгласявам да бъда прегледана от проф. Костов.
Не съм тук, за да ви разказвам за здравословното си състояние, но след прегледа, според професора, мога да започна да се наслаждавам на живота отново - да пия вино и да се фокусирам върху положителните аспекти на живота.
Впечатлена съм не само от задълбочеността на прегледа, в дни, когато много лекари нямат време дори да отговорят на телефона си, но и от хуманността, която излъчва. Професор Костов съчетава медицинската експертиза на световно ниво с чувствителност и разбиране към пациентите. Той ни напомня, че всяка човешка съдба е уникална и ценна, което прави думите му особено важни в днешно време.
Интервюто с него не е за бързо прочитане. То е за дълбоко обмисляне, защото темите, които той повдига, са съществени и ще останат актуални в днешния свят. Препоръчвам ви да се отпуснете с чаша вино и да чуете какво има да каже.
Когато разговаряме за чувствата му в тези трудни времена, той споделя, че се чувства мобилизиран като никога преди. Увеличеният стрес е част от ежедневието му, но той успява да намери сили, за да се справи с предизвикателствата. Професор Костов вярва, че пандемията е позволила на много лекари да покажат истинската си същност и да загърбят личните си интереси, за да служат на обществото.
Според професора, светът не може да остане същият след пандемията. Той подчертава, че човешката природа е извикала необходимостта от нова осъзнатост относно връзката ни с природата и помежду си. Политиците трябва да излязат от рамките на краткосрочните си мандати и да започнат да мислят за дългосрочните решения, които да помагат на обществото. Без реформи в здравната система, България рискува да се сблъска с нови кризи.
Когато става въпрос за бъдещето, професор Костов не е особено оптимистичен. Според него, светът не е място за просветлени умове, а по-скоро за прагматици. Той изразява загриженост, че все по-малко хора се интересуват от хуманитарните науки, което води до духовен упадък в обществото. Творчеството е на път да се замени с технологични иновации, а изкуството и литературата рискуват да останат на заден план.
Професор Костов е категоричен, че ваксините не са панацея. Те могат да намалят риска от заболяване, но не могат напълно да ни избавят от вируса. Съществува и етичен контекст, свързан със безопасността на ваксините, който не бива да се пренебрегва. Той подчертава, че коронавирусът е предизвикал не само физически, но и психически страдания, като тревога и паника, които засягат много хора днес.
Накрая, професор Костов споделя, че изкуството играе важна роля в неговия живот. То му помага да остане свързан с човешката същност и да практикува медицината по начин, който лекува не само тялото, но и душата. Изкуството е начин да се съхрани човечността и да се осигури смисъл в сложния и често болезнен свят, в който живеем. Той вярва, че взаимодействието с творчески души внася вдъхновение и нова перспектива в неговата работа.
Професор Коста Костов е не само изтъкнат специалист, но и дълбок и чувствителен човек, който ни напомня за важността на хуманността в медицината и живота. Неговата история е вдъхновение за всички нас.