Представете си време, когато образователната система в България включваше елементарна военна подготовка. Допреди 1990 година, в средните училища се изучаваше предмет, наречен Начално военно обучение (НВО). Тази практика оставя незабравими спомени у всички, преминали през десети клас в Народната република България, особено благодарение на вълнуващите военни лагери, които се провеждаха през месеците май и юни.
Военното обучение, подобно на това в България, съществуваше и в страните от социалистическия лагер. Основната му цел беше да подготви младите хора за евентуални военни конфликти. Учениците в девет и десети клас посещаваха занятия по НВО веднъж седмично. Уроките обикновено се водеха от преподаватели, които бяха офицери от запаса и притежаваха педагогическа квалификация.
В един момент, във висшето учебно заведение ВИФ „Георги Димитров“ (сега НСА), беше въведен и специален профил за обучение на преподаватели по НВО. Курсовете не само че предоставяха военна подготовка, но също така обучаваха учениците как да реагират в случай на аварийни ситуации. Те изучаваха методи за действие при земетресения и други природни бедствия, както и как да реагират в случай на атака. Важен акцент беше поставен и на оказването на първа помощ, както и на това как да се предотврати паника – един от най-големите рискове в кризисни ситуации.
Класовете по НВО бяха сред най-добре оборудваните в училищата. За много ученици, те представляваха любимо място за учене и практика. Ентусиазмът на учителите, съчетан с подкрепата от различни ведомства и доброволния труд на учениците, доведе до изграждането на спортни стрелбища в много училища. Тези инициативи не само че допринасяха за развитието на уменията на учениците, но и създаваха чувство за отговорност и подготовка за реалния свят.