История на омарите: От храна за бедните до деликатес

Омарите, известни в миналото като "морски хлебарки", били консумирани само в случаи на крайна нужда. В началото, те служели основно като тор за растенията и животните. Постепенно, тези морски същества започнали да се използват за храна на роби, престъпници, слуги и войници, тъй като цената им била изключително ниска. Дори стигнали до там, че били давани на добитъка за храна.

В началото на XVIII век, в САЩ се провел съдебен процес, в който прислуга се оплакала от лошото отношение на стопаните си. Един от основните аргументи бил, че те често били хранени с омари. В отговор на оплакванията, съдът постановил, че омарите могат да бъдат включвани в менюто не повече от три пъти на месец. Тази рестрикция показвала как общественото мнение по отношение на омарите било негативно.

Към края на XVII и началото на XIX век, омарите започнали да се използват за производството на котешка храна, което допълнително влошило репутацията им. Въпреки това, след Гражданската война в САЩ, нещата започнали да се променят. Железопътните компании изиграли важна роля в подобряването на имиджа на омарите, като те започнали да се предлагат в менюто на вагон-ресторантите, особено в щатите, които нямали излаз на океан.

В тези райони, хората не били запознати с лошата слава на омарите и затова започнали да ги опитват. Готвачите започнали да експериментират с различни рецепти и съставки, създавайки нови и интересни ястия, което довело до значителен скок в търсенето на омари. През XIX век, омар с тегло 2,5 кг вече не бил считан за малък, а вместо това, омарите започнали да изчезват от изобилие и да се утвърдят като деликатес.

Така, от храна за бедните и символ на недоимък, омарите успели да се трансформират в желан деликатес, който днес се радва на голяма популярност и престиж в кулинарията.