Дона Мария Джило, на 92 години, представя уникален пример за сила и позитивизъм. Въпреки невисокия си ръст и крехкото тяло, тя не само, че избягва стереотипите за "старица", но и вдъхновява всички около себе си. Нейната елегантност и грижа за външния вид са видими всяка сутрин, когато с усмивка и упорство подготвя своя грим, независимо от намаленото си зрение.
Когато Дона Мария отпразнувала 92-ия си рожден ден в дом за стари хора, тя наскоро преживяла загубата на своя съпруг, с когото е била заедно точно 70 години. Въпреки трудностите и самотата, жената успява да посрещне обслужващия персонал с усмивка, чакайки два часа, за да види новата си стая. Нейната реакция беше не само позитивна, но и вдъхновяваща, когато с радост сподели мнението си за завесите в помещението.
„Как вече обичам тези пердета“, казала тя с такава искреност, сякаш всичко в живота й беше перфектно. Когато служителят отбелязал, че все още не е видяла стаята, тя отвърнала: „Не, аз вече съм решила да я обичам. Всичко зависи от това как възприемаме нещата.” Дона Мария вярва, че нашето щастие зависи от начина, по който сме настроени и как подготвяме очакванията си.
„Всеки ден е нова възможност”, продължила тя, споделяйки как благодарността към тялото и живота е от решаващо значение. Тя е разсъждавала как можем да изберем дали да се оплакваме или да сме благодарни за това, което имаме. „Сложете си цел да се научите да управлявате емоциите си. Всеки може да го постигне, нужно е само време и практика.”
Дона Мария вярва, че позитивното отношение може да поддържа радостта и щастието в живота. „Всеки нов ден е подарък”, казва тя, благодарена за всяко утро, което има възможността да преживее. Спомняйки си хубави моменти от миналото, жената подчертава, че старостта зависи от това как поддържаме нашата памет жива. „Никога не е късно да запазиш малко щастие и радост в сърцето си”, добавя тя, оставяйки нас с вдъхновение и надежда.
Дона Мария Джило е пример за това, как с позитивно отношение и желание за живот можем да преодолеем всякакви трудности. Нейната история ни напомня, че щастието не зависи от обстоятелствата, а от начина, по който избираме да ги възприемаме и живеем.