Неочаквани връзки: Одисея на един мъж, опитващ се да разгадае миналото

В късния следобед Борис се прибра у дома, докато дъждът се изливаше от небето с огромна сила. С навършването на шестдесет години, той изглеждаше като уверена личност, но зад този щастлив вид се криеше тъга, която посещаваше сърцето му вече двадесет и пет години. Съпругата му Мила беше загинала при трагичен инцидент и с всяка изминала седмица той преносеше подарените от него бели карамфили на гроба ѝ.

This evening, while сензорната памет му напомняше за предстоящото посещение, неговият поглед улавяше жена, обгърната в дъжда, която отчаяно се опитваше да привлече вниманието на минувачите. Ноги го принудиха да подмина, но плачевният призив вися над шума на дъжда, пронизваше душата му: "Моля, помогнете на бебето ми!" Борис прегледа ситуацията, застанал пред жената, чийто име беше Кира, и постъпи иначе, макар да се страхуваше да се допре до този неочакван шанс. Извади обилно количество пари от портфейла си и с неж проведен жест помогна на непознатата майка.

На следващата сутрин, все така със сълзи в очите, Борис се отправи на обичайното си пътуване до гроба на Мила, носейки любимите ѝ цветя. Беше изпълнен със смирение и с надежда, носейки чувствителността на новатаEncounter с Кира. Неочаквано, той отново я вижда да коленичи пред надгробната плоча, просяща за алчността на състрадание и любящо присъствие. Прераждането на старите чувства започна, когато чу разговора им, разпространен във въздуха - тя споменаваше името на Мила с благодарност.

Този момент постави нови въпроси пред Борис. Как можеха две жени с различна съдба да се пресекат? И какво отношение имаше Кира към съпругата му? Той реши бързо да продължи разследването си, проучвайки документи, попинал записки, деликатни писма, гърчещи неговото съзнание за взаимоотношенията и тайнствените моменти на живота на Мила. Намерението му да разбере не само за Кира, но и за детето, което тя носи с абсолютната чест и чистота събра всичките му емоции заедно.

След дълги проучвания идентифицира стар сандък в гардероба, в който намери писма и стара, изчезнала фотография на Мила, заобиколена от деца под нейното попечителство. Сърцето му зарастваше от предишния спомен, именно за това как съпругата му невидимо бе засяла семената на добротата, помогнала на Кира на всеки етап от нейния живот. Защо всичките тези неща бяха останали скрити за него? Защо недостатъчно знания третираха борбата на две жени и защо детето им не е актуализирано в живота му?

Тези въпроси късно доведоха до предварителен разговор с стар приятел, Алексей, който образува почти неопровержима база за информация като познат в сектора на разследванията. Това, което Алексей откри, беше шокиращо–напрежението на свързване с Кира, списъка с документите за осиновяване, свидетелството на Мила и самото дете, което трепетно търсеше своята идентичност. Събитията удивително бяха обвързани помежду си.

В новостта на панорамата, БОрис, опитвайки се да разгадае трудните ситуации, пуска дигитална свещ с прилагане на информацията, подарено от Мила, осъзнаваща истината за важността на отношенията им с Кира, дори и след смъртта ѝ. Покушение да открие детето на Кира, той заповяда информация на Алексей с решителността да възвърне надежда и удобства за една откризна любов. Разказвайки за Мила и Кира, той избира нов отвор към своето бъдеще.

С всеки бутиков момент образуващ техния странен рейтинг и нова акцентика, задвижваща смисъл чрез стъпки на действие, той премина през катарзис в собственото сърце. Миналото не само го преследваше, а втъкаваше надежди за бъдеще изпълнено с помирение.

Сега Борис не само идваше отначало високия препъни-камък на миналото, а също успя да побере възможността за помирение и изцеление, разплетени в отново запечатаната история, възобновявайки предстварията на добрината, която никога не бягаше, а само ставаше в живота им.