Голяма задушница – традиции и символика

През годината в българската православна традиция се отбелязват три важни задушници: Голяма (Месопусна), Черешова и Архангелова. Голяма задушница се чества в събота срещу Неделя Месопустна, често известна като Месни заговезни. Това е особено значим ден, когато всички българи отдават почит на своите мъртви, преди да започне Великият пост.

Според названието „Задушница“, този ден е посветен на възпоменание на душите на починалите. По традиция, хората посещават гробовете на своите близки, за да им отдадат последна почит. За помена се приготвя „коливо“ – варено и подсладено жито, което символизира възкресението. В хода на времето, обичното меню за задушницата е обогатено и с хляб, вино и разнообразие от сладки и соленки.

Помена може да се проведе на гроба, в църква или у дома. На гроба свещениците обикновено извършват парастас, който е по-кратък от панихидата. Панихидата, от своя страна, е по-дълъг молебен, включващ множество молитви и четения от Евангелието и апостолските текстове. Житото, което се приготвя, е символ на възкресението, тъй като, според св. апостол Павел, „житното зърно не може да оживее, ако първо не умре“.

Виното, което се разлива на гробовете, символизира кръвта на Исус Христос, а паленето на свещи отражава горещата вяра на живите. Пламъчетата от свещите напомнят за безсмъртието на душите на покойниците, а тамянът е символ на чистата молитва. Цветята, които се оставят, напомнят за добродетелите на починалия. Важно е да се отбележи, че според православния канон, е погрешно да се слага храна на гроба, тъй като Библията отрича това. Храната не бива да остава по гробовете, тъй като тя се консумира от бездомни животни, което осквернява мястото на покойния.

На Задушница, оставените сладкиши, месо и вино, се раздават на живите, за да си припомнят умрелите, и част от тях се предоставят на бедни и нуждаещи се. Всички задушници през годината се провеждат в събота, тъй като се смята, че в този ден Исус Христос е бил покойник, а тялото му е било в гроба.

Обикновено за една календарна година има четири задушници: преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и преди Архангеловден. По този начин, православната традиция е определила съботата за ден на покойните. В тези дни, близките на мъртвите посещават гробовете, преливат ги с вино, прекадяват ги с тамян и раздават жито и храна, в знак на молитва за упокоение на душите на покойниците.

На следващия ден след Голяма задушница настъпва Неделя Месопустна (Месни заговезни), с която започва големият Великденски пост. Подготовката за варенето на житото за Задушница включва накисване на груханата пшеница за 24 часа. На следващия ден, след като е отцедена, житото се поставя в дълбока тенджера с вода, сол и се оставя да се вари на слаб котлон.

Обикновено един час е достатъчен, за да се свари добре, след което зрънцата трябва да омекнат. Готовото жито се смесва със захар, счукани орехи и лимонова кора, а след това се оставя да се овкуси на хладно място.

На самата Задушница, жито се разпределя в купички, поръсва се с пудра захар и се оформя кръст с канела, за да се отдаде почит на покойниците. Традицията повелява да се помолим всички умрели да намерят покой, а на живите да бъдат дарени здраве и дълголетие.