Шумерската цивилизация се счита за първата градска цивилизация, разположена в древната Месопотамия, между реките Тигър и Ефрат. Тази забележителна и напреднала култура е съществувала на територията на съвременен южен Ирак. По време на своя разцвет, населението в региона е било между 800 000 и 1,5 милиона души.
С течение на хилядолетия, шумерската цивилизация процъфтя, преди да загуби своята идентичност, след като беше завладяна от амореите. Шумерите оставиха след себе си множество постижения, включително клинописната писменост и най-стария известен правен кодекс в историята. В тази статия ще разгледаме интересни факти за Шумерската цивилизация.
Град Ериду, разположен в южен Ирак, се счита за най-стария град в света, основан около 5400 г. пр. н.е. Той е свързан с Обейдската култура, която разработва земеделие и търговия. Археологическите находки показват, че към края на 4-то хилядолетие пр.н.е. Шумер е бил разделен на независими градове-държави, управлявани от губернатори или свещеници.
Град Урук, разположен на 30 километра източно от съвременния Самава, е един от най-значимите шумерски градове. По време на своя разцвет около 2900 г. пр.н.е., Урук е имал население между 40 000 и 80 000 души, което го прави вероятно най-голямото селище на света по това време. Градът губи своето значение около 2000 г. пр.н.е., но остава населен до мюсюлманското завоевание на Персия през 651 г. сл.н.е.
Еанатум, цар на шумерския град Лагаш в 25-ти век пр.н.е., създава една от първите известни империи в историята, завладявайки различни градове-държави в Шумер. Под негово управление, империята разширява влиянието си извън шумерските територии. По-късно, около 2270 г. пр.н.е., Саргон Велики основава Акадската империя, която завладява Шумер за около сто години.
Шумерската цивилизация изпада в упадък след нашествието на амореите около 1940 г. пр.н.е. След кратко възраждане под Ур-Наму, шумерите губят своята идентичност и култура, докато Южна Месопотамия става известна като Вавилония. Въпреки загубата на независимост, шумерите оставят важни наследства на своите потомци.
Шумерският език е уникален и не принадлежи към познати езикови семейства, съществуващ до 1 век сл.н.е. Въпреки че акадският език постепенно го заменя, шумерският остава важен за церемонии и литература. Съществува тясна симбиоза между шумерите и акадите, което води до двуезичие в региона.
Клинописната писменост, създадена около 3400 г. пр.н.е., е едно от най-значимите постижения на шумерите. Тя произлиза от пиктограми и се развива в сложна система за записване на различни текстове, включително закони и свещени текстове. Клинописът остава в употреба повече от 3500 години.
Шумерският мит за потопа споменава как боговете решават да унищожат човечеството с наводнение. Героичният Зиусудра получава предупреждение и строи лодка, за да спаси себе си и животните. Тази история има много прилики с разказа за потопа в Библията, което предизвиква интерес и спекулации за произхода на тези митове.
Списъкът на шумерските царе включва легендарния Гилгамеш, който управлява Урук за 126 години. Този списък разделя историята на Шумер на предпотопен и следпотопен период, подчертавайки дълголетието на предишните владетели.
Ур-Наму, цар на Ур, е известен със своя правен кодекс, който е най-старият известен правен документ. Той дава представа за социалната структура на шумерското общество и регулира отношенията между свободните хора и робите.
Шумерите използвали система, основана на 60, която все още се отразява в съвременните измервания на време. Те също така били сред първите астрономи, които картографирали звездите и били запознати с видимите планети.
Шумерите били едни от първите производители и консуматори на бира, с доказателства за нейното произвеждане, датиращи от 4-то хилядолетие пр.н.е. Те имали дори богиня на бирата, Нинкаси, и разработили разнообразие от рецепти за бира.
В заключение, Шумерската цивилизация оставя важни следи в историята, които продължават да бъдат изследвани и изучавани и до днес. Нейните постижения в писмеността, правото и архитектурата са основополагающи за развитието на последващите култури.