Писмо до теб, татко

Ти ми показа как да тичам, да танцувам и да се смея! Ти ми помогна да обичам, да мечтая и да пея! Всяка нова година ме кара да се замисля за хората, които вече не са с нас, и за тези, които все още ни радват с присъствието си. В тези моменти, спомените за теб, татко, са особено силни.

Ти беше до мен, когато правех първите си стъпки. Макар че не помня, знам, че си бил там и за това ти благодаря! Ти беше до мен, когато произнесох първите си думи. Ти беше до мен, когато падна първото ми зъбче. Въпреки че не помня тези мигове, сърцето ми е пълно с благодарност към теб!

Ти ми показа как да се изправям, когато падна. Ти ми научи как да се стремя към смелост и достойнство. Помня всичко и за това ти благодаря! Ти ми показа как да обичам, как да ценя себе си и другите, как да обичам живота. В трудните моменти, когато сърцето ми страдаше, ти беше там, за да ми покажеш как да запазя себе си. Благодаря ти!

Когато мечтаех, ти ми вдъхна увереност да следвам гласа на сърцето си. Всеки път, когато се опитвам да бъда добър и достоен човек, ти си с мен. Всеки път, когато защитавам себе си и хората, които обичам, ти си в мен. Когато се боря да живея истински и правилно, ти си част от мен и за това ти благодаря!

Всеки път, когато поглеждам назад и си спомням уроците на миналото, ти си там. Всеки път, когато се уча да прощавам, ти си в мен. Всеки път, когато превръщам неуспехите в уроци, ти ми даваш сили. Ти ми помагаш да се наслаждавам на настоящето и да чувствам благодарност за всичко, което имам. Ти си част от моя живот и за това ти благодаря!

Когато поглеждам напред и виждам бъдещето, изпълнено с мечти и надежди, ти си там, вдъхновявайки ме. Всеки път, когато чувам нашата песен, ти се появяваш в моето съзнание. Всеки път, когато наблюдавам залеза, ти си с мен. Когато се погледна в огледалото, виждам теб. Благодаря ти, татко!

Тази статия е посветена на моя баща, арх. Георги Лабов.