Трагедия на зоолога: Убийство или инцидент?

След около тридесет минути след полученото обаждане, инспектор Варник пристигна на местопроизшествието. Там го очакваше млад мъж, представил се като племенник на убития. Той с горчивина започна да говори за чичо си, зоолога, който бил известен със своите необичайни хобита и любов към опасни създания.

„Отдавна предупреждавах чичо си, че увлечението му към тези опасни животни ще му донесе беда. Но той успя да надхвърли всякакви граници. В нашия дом винаги е било пълно с различни същества — жаби, водни змии и отровни видове, а наскоро дори донесе една от най-смъртоносните змии в света — boa constrictor. Той я взе от зоопарка, където работеше, тъй като не искаше да се раздели с нея. Какво tragично приключение му се случи...“

Инспектор Варник запита: „Как стана всичко това?“ Племенникът отговори: „Нямам представа. Аз спях в стаята си и когато се събудих, излязох навън. Тогава забелязах, че в стаята на чичо гори свещ. Отидох да го събудя и открих змията, лежаща на пода. Не, това е просто ужасно. Явно, чичо ми е заспал, а змията е успяла да излезе от клетката и да го ухапе по ръката. Дори намерих белезите от ухапването. Убих змията веднага.“

Инспекторът, обаче, изглеждаше замислен. Той поиска от племенника: „Дайте ми, моля, предмета, с който сте нанесли раната, и елате с мен. Заподозрян сте в предумишлено убийство!“ Младият мъж беше шокиран от внезапното обвинение. Как инспектор Варник стигна до този извод? В случая има нещо, което не е ясно.

Съществува важна подробност — племенникът не знаеше, че боата не е токсична и не убива жертвите си, проектирайки отрова, а ги души. Обикновено хората с ухапвания от такива змии не умират без видимите спазми. Тази информация можеше да промени хода на разследването и да хвърли нова светлина върху събитията от последната нощ.