Свободата не е просто дар, който получаваме без усилия, а е резултат от жертви и борба. В днешния ден, когато почитаме паметта на многобройните герои от Руско-турската война, е важно да се фокусираме върху реалността на събитията, а не на пропагандата, която често изкривява истината. Според историка проф. Пламен Павлов, българските опълченци и многонационалната армия на Руската империя са дали значителен принос за освобождението на България.
Българското участие в конфликта е оценявано на около 40-50 хиляди души. Въпреки че опълчението първоначално е било разглеждано като спомагателен корпус, неговата роля се оказва решаваща за изхода на войната. Освен опълченците, планинските чети, съставени от хиляди българи, също играят важна роля в разузнаването и осигуряването на стратегически позиции. По време на войната, от двете страни на Стара планина, действат и милиции, съставени от доброволци, които допринасят за усилията на българската страна.
Проф. Павлов подчертава, че много важни събития от войната остават в сянка. Фокусът често е насочен към известните битки при Шипка и Плевен, но не трябва да забравяме и тежките сражения на източния фронт, както и операцията при Елена и Златарица, които също са от съществено значение за успеха на българската кауза. Също така, не бива да пренебрегваме кланетата в Стара Загора и други трагични събития, които са част от нашата история.
Според него, Русия е следвала свои интереси по време на войната, а не е действала от безкористна добрина. Най-голям процент от участниците в конфликта са малоруси, тоест украинци, а сред тях има и беларуси, финландци, румънци, поляци, грузинци и казахи. Пламен Павлов изразява недоволство от опитите да се използва паметта за войната в антиукраински контекст, което е кощунствено и абсурдно. Той подчертава, че подобни действия не бива да се допускат и че историческите събития не трябва да бъдат манипулирани за политически цели.
След Руско-турската война, съдбата на България е решена без участието на самата страна, което е тревожно. Проф. Павлов предупреждава, че днешните опити да се вземат решения за независими държави без тяхното участие са опасни и не трябва да се повтарят. Важно е да се спазват ценностите на съвременността и да не се допуска връщане към империалистични практики от миналото, които биха могли да имат пагубни последствия за човечеството.