Никога не съм предполагала, че ще се сблъскам с такава ситуация, в която съм принудена да се съмнявам в своя партньор. Но ето как започна един от най-трудните моменти в нашия брак, моменти, които почти доведоха до неговото разпадане.
Вечер, след като приключих с подготовката на вечерята, стоях до прозореца и очаквах Робърт. През последните дни той често закъсняваше, което не беше в неговия обичаен стил. Опитвах се да не бъда „онази съпруга“, която подозира мъжа си в предателство, но все пак не можех да се отърва от тревожните мисли.
Когато накрая видях автомобила му да спира пред къщата, се почувствах облекчена. Въпреки това, когато влезе, нещо ми направи впечатление – ризата му, която обикновено беше безупречно изгладена, изглеждаше небрежно. „Защо закъсня?“ – запитах, опитвайки се да звуча спокойно. „Просто загубих представа за времето в офиса,“ отговори той с незначителен тон.
Нямах основание да му се доверя напълно, но исках да вярвам. И все пак, докато вдигах якето му за да го прибера, реших да проверя джобовете му. Знаех, че изобщо не е правилно, но просто трябваше да се уверя. Вътре открих две касови бележки – едната за пелени и бебешка формула, а другата за играчка за малко дете. Сърцето ми трепна – „Той не само, че изневерява, но има и второ семейство!“
Въпросът ми към него не закъсня: „Робърт, какво е това? Защо купуваш подобни неща?“ Той изглеждаше объркан: „Това е за колега. Той беше изключително зает и помоли мен за услуга.“ Макар че не му повярвах напълно, реших да оставя темата за по-късно.
Няколко дни по-късно, моята приятелка Дарла ми се обади с молба. Тя сподели, че имат нова съседка – самотна майка с новородено, и се нуждаят от помощ, за да я гледам за една вечер, тъй като жената имала важно интервю за работа. Бях готова да помогна, тъй като обичах децата и винаги съм искала свое. Когато стигнах до дома на новата съседка Миа, тя изглеждаше благодарна и ми довери бебето без колебание.
Докато приспивах малкото, забелязах снимка на нощното шкафче. Вдигнах я и замръзнах – Робърт беше на снимката, прегърнал Миа. Когато се прибрах у дома, той вече спеше. На следващия ден реших, че не мога да мълча и директно го запитах: „Какво става между теб и Миа?“ Неговият израз на лице беше шок и той треперещо отговори: „С Миа? Няма нищо, тя е само стара приятелка от гимназията.“ Робърт разказа личната си история, как са били близки и че я е подкрепял финансово след нейното завръщане от Европа с новородено бебе. Той призна, че е скрил информацията от мен, знаейки колко чувствителна съм по въпроса за деца.
След като говорихме с Миа и тя потвърди неговите думи, реших да му дам втори шанс. Обаче, условията ми бяха ясни: „Никакви повече лъжи, Робърт. Дори и най-малките.“ Той се съгласи и двамата се опитахме да започнем на ново. След време, след неколкомесечни усилия, накрая забременях и мечтата ми стана реалност.
Споделям своята история с надеждата да вдъхновя някого – защото любовта и доверието действително заслужават втори шанс!