Реалността на преговорите за Украйна: дали мирът е на хоризонта и какви са реалните очаквания

С настъпващите развития около конфликта се очертава модел, в който надеждата за бърз край на войната чрез преговори започва да изглежда неочаквано оптимистична, а по-скоро трудно постижима. В разговор за БНР Елена Поптодорова, доскорошен посланик на България в САЩ и настоящ вицепрезидент на Атлантическия клуб, посочва, че преговорните срещи не са гарантирани и мирният изход остава под въпрос.

В този момент се поставя краен срок от страна на администрацията на Белия дом към Русия: да прекрати атаката срещу Украйна или да понесе нови санкции. Такова ултиматумно предупреждение подчертава сериозността на кризата и риска от нови икономически удари върху Москва, но само по себе си не означава непосредствен край на военните действия.

Поптодорова сочи, че макар мирът да изглежда недостъпен, има признаци, че двете големи сили разглеждат възможност за преговори. Все още обаче ситуацията е сложна и неясна, като перспективата за среща между страните остава спорна и неравнопоставена в структурата на обсъжданията.

Защо точно сега се говори за задълбочени разговори? В хода на кризата влиза нов модел на тарифи, който се свързва с политика, свързана с икономически инструменти и тълкуващото ги влияние върху бюджета на САЩ. Според аналогията, която се обсъжда, се очаква значителен приток към американската хазна, което дава на Вашингтон увереност, че подобни мерки могат да окажат влияние върху процеса на вземане на решения.

Поптодорова е категорична, че ако срещата все пак се случи, тя вероятно ще бъде неравна и с различни очаквания от двете страни. Това означава, че ролята на двете страни на масата за преговори ще бъде силно различна и резултатът може да бъде далеч от равнопоставен диалог.

В очакването на американската администрация ключовият концепт е да се наруши финансова подкрепа за Русия чрез вторични санкции и да се върви към принуждаване на Кремъл да промени позицията си. В тази рамка се предполага, че натискът върху икономиката може да повлияе върху военните решения, макар да не се очаква да доведе до незабавно спиране на битките.

Путин обаче изглежда да не е във възнамеряването да приеме примирие в най-скоро време. Възможността за спиране на огъня изглежда далечна, а очакванията за конкретни условности от Русия са оформени в друга посока от тази на западните страни. Това прави много по-трудно постигането на общи условия за пауза на боевете.

Двете страни ще излязат на масата с различни предложения. Украйна вероятно ще бъде подложена на някаква форма отстъпки, включително евентуално признание за окупирани територии или неутралитет, и може да се очаква отказ от членство в НАТО в замяна на обещания за сигурност, чиито конкретни гаранции остават спорни и подлежат на уговорки. От другата страна се очаква по-гъвкав подход и по-реалистични очаквания за сигурност.

Смята се, че целият фокус на преговорите е съдбата на Украйна, тъй като тя е централният фактор за стабилността на региона. Стремежът на Русия да установи доминация в Украйна, чрез вътрешна промяна на режима или силово наложване, е посочен като фактор, който не може да бъде преодолян чрез едностранни стъпки.

Поптодорова изтъква, че най-ранният шанс за примирие може да се появи в началото на следващата зима, тъй като дългите военни усилия и съпътстващите ги политически договорки изискват време и сериозни решения. В контекста на европейската сигурност е ясно, че континентът остава жизнено заинтересован да участва активно в процеса и да се стреми към стабилност, въпреки опасенията за продължаващ конфликт и липса на категорична победа за Украйна.

Поптодорова подчертава още, че не се очаква взрив на ядрени опасности, като се обръща внимание към новия характер на войната — тя се води и чрез технологични средства и нови методи на поразяване, а не само с конвенционални оръжия. Тази перспектива прави разумното участие на Европа и Запада в сигурност и технологично развитие още по-важно за бъдещето на региона.