Синдром на Суит: остър фебрилен неутрофилен дерматит с системни прояви

Синдромът на Суит, известен също като остър фебрилен неутрофилен дерматит, представлява рядко, но сериозно възпалително кожно заболяване, което може да засегне не само кожата, но и вътрешните органи. Въпреки че е сравнително малко разпространен, е от съществено значение специалистите по първична помощ да разпознават неговите клинични прояви и да го включват в диференциалната диагноза, особено в случаи, когато симптомите настъпват бързо след промяна в медикаментозното лечение. Настоящата статия представя клиничен случай и обобщава съвременните знания за синдрома на Суит, включително клинични характеристики, диагностични критерии, лечение и значението му за практиката, особено в контекста на медикаментозно индуцирани реакции.

Клиничен случай

Пациентка: 55-годишна жена с анамнеза за артериална хипертония и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).

Оплаквания: Поява на болезнени еритемни лезии по лицето и шията, съпроводени със субфебрилна температура.

Личен статус: Няма известни алергии; пуши около 10 цигари на ден. Редовна терапия: Еналаприл от 6 години и инхалаторен формотерол от 2 години. Поради влошаване на белодробната функция, пулмологът заменя формотерола с инхалатор, съдържащ индакатерол и гликопироний.

Ход на заболяването

На втория ден от новото лечение, пациентката развива болезнени червени петна по бузите и шията, което я принуждава да потърси помощ от общопрактикуващия лекар. Няма данни за скорошни инфекции на горните дихателни пътища, фототравма или промени в диетата или козметиката.

Насочване и изследвания

Пациентката е насочена спешно към дерматолог. Специалистът спира новия инхалатор и назначава кожна биопсия, както и лабораторни изследвания, включващи пълна кръвна картина, автоимунен панел и серологии за инфекции. Резултатите показват левкоцитоза с неутрофилия, отрицателни автоимунни маркери и липса на активна инфекция. Започва се лечение с кортикостероиди, което води до значително подобрение на състоянието в рамките на 24-48 часа, с намаляване на болката.

Окончателната диагноза е синдром на Суит, потвърдена чрез хистологично изследване, показващо плътни неутрофилни инфилтрати в дермата без васкулит. Този случай илюстрира рядък провокиран синдром на Суит, свързан с инхалаторна двойна бронходилататорна терапия, която до момента не е била посочвана в литературата като потенциален тригер.

Какво представлява синдромът на Суит?

Синдромът на Суит е неутрофилна дерматоза, която се характеризира с:

• Внезапно начало на болезнени еритемни плаки или нодули;
• Фебрилитет;
• Левкоцитоза;
• Лезиите обикновено са двустранни и асиметрични, засягащи лицето, шията, горната част на туловището и крайниците.

Чести симптоми

Симптомите включват субфебрилна или умерена температура, болезнени кожни лезии (папули или плаки), умора и общо неразположение, а в някои случаи могат да се наблюдават артралгии или очни прояви.

Диагностични критерии

Според Su & Liu (1986) и актуализираните препоръки, основните диагностични критерии включват:

• Рязко начало на болезнени еритемни плаки или нодули;
• Хистология с плътен неутрофилен инфилтрат без васкулит.

Второстепенните критерии, необходими за поставяне на диагнозата, включват:

• Температура над 38 °C;
• Асоцииране с малигнен процес, възпалително заболяване или медикамент;
• Левкоцитоза;
• Отличен отговор на системни кортикостероиди;
• Повишена СУЕ.

Етиология и отключващи фактори

Точната етиология на синдрома остава неясна, но са идентифицирани редица тригери, включително:

• Инфекции на горните дихателни пътища;
• Автоимунни заболявания, като лупус и ревматоиден артрит;
• Хематологични неоплазии, включително левкемии;
• Солидни тумори;
• Лекарства.

Медикамент-индуциран синдром на Суит

Някои от лекарствените групи, свързани с индуцирането на синдрома, включват антибиотици, орални контрацептиви, колониестимулиращи фактори, антиепилептици и антихипертензивни средства. Настоящият случай предполага възможна връзка между инхалаторните дългодействащи бронходилататори и синдрома на Суит, подчертавайки значението на фармаконаблюдението.

Лечение и прогноза

Основното лечение включва системни кортикостероиди (например преднизон), които осигуряват бързо подобрение в рамките на няколко дни. В случаи на резистентност или рецидив, могат да се използват алтернативни терапии, като колхицин, дапсон, калиев йодид и имуносупресори. Ранната диагноза и навременното лечение значително подобряват прогнозата и ограничават риска от системни усложнения.

Диференциална диагноза

Синдромът на Суит трябва да бъде диференциран от редица състояния, включително уртикария, контактен дерматит, лупус еритематодес, токсикодермии и инфекциозни екзантеми. Кожната биопсия и лабораторните изследвания играят ключова роля за потвърждаване на диагнозата.

Клинично значение

Въпреки рядката си поява, синдромът на Суит често служи като индикатор за подлежащо системно заболяване, включително хематологични неоплазии, автоимунни разстройства и реакции на инфекциозен или медикаментозен характер. След поставянето на диагнозата е необходимо да се извърши пълен системен скрининг, за да се изключат съпътстващи състояния.

Значение за първичната помощ

Семейните лекари играят съществена роля в ранното разпознаване на признаците на неутрофилни дерматози и своевременното насочване на пациентите към дерматолог или интернист. Те трябва да бъдат нащрек за възможни медикамент-индуцирани реакции, дори когато се касае за по-редки лекарства. Навременната диагноза е от решаващо значение за бързото лечение и предотвратяване на системни усложнения.

Заключение

Синдромът на Суит остава предизвикателство за диагностика поради рядкостта и разнообразието от симптоми. Познаването на клиничната картина, особено след промяна в медикацията, е от съществено значение за своевременното разпознаване и ефективно лечение. Представеният случай подчертава необходимостта от обмисляне на синдрома на Суит при пациенти с остри кожни лезии и системни прояви, след изключване на по-чести диагнози, и акцентира на важността на вниманието на лекарите към редки нежелани реакции, както към нови, така и към утвърдени медикаменти.

Етични и клинични уточнения

Не са провеждани експериментални процедури върху човешки субекти. Получено е информирано съгласие от пациентката за публикуване на случая. Всички идентифициращи данни са анонимизирани. Няма приложимост на животински изследвания.

Източници

Cohen PR. Sweet’s syndrome – a comprehensive review of an acute febrile neutrophilic dermatosis. Am J Clin Dermatol. 2007.

Villarreal-Villarreal CD et al. Drug-induced Sweet syndrome: A review. Br J Dermatol. 2017.

Mayo Clinic. [mayoclinic.org]

Cancer Research UK. [cancerresearchuk.org]

Medscape Reference. [emedicine.medscape.com/article/1101065-overview]

Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.