Синдромът на Суит, известен също като остър фебрилен неутрофилен дерматит, представлява рядко, но сериозно възпалително кожно заболяване, което може да засегне не само кожата, но и вътрешните органи. Въпреки че е сравнително малко разпространен, е от съществено значение специалистите по първична помощ да разпознават неговите клинични прояви и да го включват в диференциалната диагноза, особено в случаи, когато симптомите настъпват бързо след промяна в медикаментозното лечение. Настоящата статия представя клиничен случай и обобщава съвременните знания за синдрома на Суит, включително клинични характеристики, диагностични критерии, лечение и значението му за практиката, особено в контекста на медикаментозно индуцирани реакции.
Пациентка: 55-годишна жена с анамнеза за артериална хипертония и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).
Оплаквания: Поява на болезнени еритемни лезии по лицето и шията, съпроводени със субфебрилна температура.
Личен статус: Няма известни алергии; пуши около 10 цигари на ден. Редовна терапия: Еналаприл от 6 години и инхалаторен формотерол от 2 години. Поради влошаване на белодробната функция, пулмологът заменя формотерола с инхалатор, съдържащ индакатерол и гликопироний.
На втория ден от новото лечение, пациентката развива болезнени червени петна по бузите и шията, което я принуждава да потърси помощ от общопрактикуващия лекар. Няма данни за скорошни инфекции на горните дихателни пътища, фототравма или промени в диетата или козметиката.
Пациентката е насочена спешно към дерматолог. Специалистът спира новия инхалатор и назначава кожна биопсия, както и лабораторни изследвания, включващи пълна кръвна картина, автоимунен панел и серологии за инфекции. Резултатите показват левкоцитоза с неутрофилия, отрицателни автоимунни маркери и липса на активна инфекция. Започва се лечение с кортикостероиди, което води до значително подобрение на състоянието в рамките на 24-48 часа, с намаляване на болката.
Окончателната диагноза е синдром на Суит, потвърдена чрез хистологично изследване, показващо плътни неутрофилни инфилтрати в дермата без васкулит. Този случай илюстрира рядък провокиран синдром на Суит, свързан с инхалаторна двойна бронходилататорна терапия, която до момента не е била посочвана в литературата като потенциален тригер.
Синдромът на Суит е неутрофилна дерматоза, която се характеризира с:
Симптомите включват субфебрилна или умерена температура, болезнени кожни лезии (папули или плаки), умора и общо неразположение, а в някои случаи могат да се наблюдават артралгии или очни прояви.
Според Su & Liu (1986) и актуализираните препоръки, основните диагностични критерии включват:
Второстепенните критерии, необходими за поставяне на диагнозата, включват:
Точната етиология на синдрома остава неясна, но са идентифицирани редица тригери, включително:
Някои от лекарствените групи, свързани с индуцирането на синдрома, включват антибиотици, орални контрацептиви, колониестимулиращи фактори, антиепилептици и антихипертензивни средства. Настоящият случай предполага възможна връзка между инхалаторните дългодействащи бронходилататори и синдрома на Суит, подчертавайки значението на фармаконаблюдението.
Основното лечение включва системни кортикостероиди (например преднизон), които осигуряват бързо подобрение в рамките на няколко дни. В случаи на резистентност или рецидив, могат да се използват алтернативни терапии, като колхицин, дапсон, калиев йодид и имуносупресори. Ранната диагноза и навременното лечение значително подобряват прогнозата и ограничават риска от системни усложнения.
Синдромът на Суит трябва да бъде диференциран от редица състояния, включително уртикария, контактен дерматит, лупус еритематодес, токсикодермии и инфекциозни екзантеми. Кожната биопсия и лабораторните изследвания играят ключова роля за потвърждаване на диагнозата.
Въпреки рядката си поява, синдромът на Суит често служи като индикатор за подлежащо системно заболяване, включително хематологични неоплазии, автоимунни разстройства и реакции на инфекциозен или медикаментозен характер. След поставянето на диагнозата е необходимо да се извърши пълен системен скрининг, за да се изключат съпътстващи състояния.
Семейните лекари играят съществена роля в ранното разпознаване на признаците на неутрофилни дерматози и своевременното насочване на пациентите към дерматолог или интернист. Те трябва да бъдат нащрек за възможни медикамент-индуцирани реакции, дори когато се касае за по-редки лекарства. Навременната диагноза е от решаващо значение за бързото лечение и предотвратяване на системни усложнения.
Синдромът на Суит остава предизвикателство за диагностика поради рядкостта и разнообразието от симптоми. Познаването на клиничната картина, особено след промяна в медикацията, е от съществено значение за своевременното разпознаване и ефективно лечение. Представеният случай подчертава необходимостта от обмисляне на синдрома на Суит при пациенти с остри кожни лезии и системни прояви, след изключване на по-чести диагнози, и акцентира на важността на вниманието на лекарите към редки нежелани реакции, както към нови, така и към утвърдени медикаменти.
Не са провеждани експериментални процедури върху човешки субекти. Получено е информирано съгласие от пациентката за публикуване на случая. Всички идентифициращи данни са анонимизирани. Няма приложимост на животински изследвания.
Cohen PR. Sweet’s syndrome – a comprehensive review of an acute febrile neutrophilic dermatosis. Am J Clin Dermatol. 2007.
Villarreal-Villarreal CD et al. Drug-induced Sweet syndrome: A review. Br J Dermatol. 2017.
Mayo Clinic. [mayoclinic.org]
Cancer Research UK. [cancerresearchuk.org]
Medscape Reference. [emedicine.medscape.com/article/1101065-overview]
Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.