Троянският манастир и чудотворната икона на Божията майка

В историята на Троянския манастир се споменава, че иконата на Божията майка е била съхранявана там от XVII век. Тази свещена обител притежава една от трите чудотворни икони на Божията майка, които се намират в България. Начинът, по който иконата е попаднала в манастира, е обвит в легенда.

Според преданието, през есенен период от Средновековието, двама румънски монаси, пътуващи към Влашко и Молдова, носели със себе си копие на икона от VIII век, която била съхранявана в Света гора. Приближавайки се до Троянския манастир, те били застигнати от жесток студ и сняг. Монасите на манастира ги приютили, предлагайки им топло място за презимуване.

Когато зимният студ преминал и настъпила пролетта, румънските монаси решили да продължат пътуването си. Обаче, след като напуснали манастира, мулето, което носело иконата, паднало и не искало да се вдигне. Нито молби, нито заповеди успели да накарат животното да се изправи. В крайна сметка, след като се върнали за кратко в манастира, те отново опитали да натоварят иконата, но случаят се повторил.

Тогава църковните служители разпознали знамението, че Света Богородица желае да остане на това място. Според тях, изображението на Божията майка е избрало да защитава местното население от врагове и да помага на всички, които искрено се обръщат към нея. В манастирските летописи се отбелязва, че иконата е била поставена на специално изградено място, където по-късно е построен параклис. Всеки 15 август, на Успение на Пресвета Богородица, иконата се носи с литийно шествие от църквата до параклиса.

Много миряни от цялата страна идват, за да се докоснат до чудотворния лик. Разкази за чудеса и блага, които последвали от молитвите пред иконата, продължават да достигат до нас. Друга легенда споменава, че в началото на XVIII век, когато холера заплашила да унищожи населението около манастира, игуменът взел иконата и обиколил селата. Хората, които се молели пред нея, оцелели, докато тези, които се укрили в гората, загинали.

Летописците на манастира също съхранили спомени за чудодейната сила на иконата и по ново време. Една жена, която загубила говора си от страх, била излекувана, след като монах прочел молитва пред иконата. Друго момиче от Севлиево, страдащо от сериозна болест, изпратило свещ и поискало литургия за здраве; след прегледите лекарите установили, че болестта е изчезнала.

Вълнение предизвикало събитие през 2001 година, когато иконата започнала да пръска благоухание и да излива миро. Множество вярващи, събрали се в манастира в навечерието на празника Св. св. Константин и Елена, станали свидетели на това чудо. Когато служителка, почистваща иконата, се опитала да избърше замъгленото стъкло, кърпата й останала с божествен аромат. Уханието изпълнило целия храм и се усещало дори в манастирския двор.

С времето, множество хора се стичали в манастира, за да се поклонят пред Света Богородица, а историята с мирото и благодатта на иконата привлекла все повече миряни. Според монасите, явленията на Божията майка с три ръце са свързани с историята на свети Йоан Дамаскин, който, след като му била отсечена ръката, бил дарен с чудо – ръката му израснала отново. В знак на благодарност, за иконата била изкована златна ръка, която и до днес остава важен символ.

Множеството хора, които страдат от репродуктивни проблеми, намират утеха в молитвите си пред иконата. През юли в храма на манастира се отслужва специален молебен за чадородие, на който семейства от цялата страна отправят надеждите си. След време, много от тях се връщат, за да благодарят за даровете на живота.

Троянският манастир е не само място за поклонение, но и символ на защита и вяра. Игуменът Сионий споделя, че иконата е дала сила на манастира да устои на нападения и разрушения. Божествената енергия на мястото е силна, а мнозина, посетили обителта, твърдят, че идват с пречистени души и изпълнени със светлина и благодарност.