Етимологията на българските думи е изключително разнообразна, обхващайки влияния от различни езици през вековете. От праславянски и старобългарски, през латински, гръцки, църковнославянски и ирански, до по-късни заемки от турски, руски, френски, немски, английски, арабски и други световни езици. Много от тези думи са побългарени и станали официални в нашия речник.
Въпреки това, някои български думи остават формално непризнати, произлизащи от различни наречия и диалекти на езика ни. Въпреки отричането им, в определени райони на страната те се използват масово. Винаги е интересно да научаваме стари български думи и да разбираме как са говорили предците ни.
В съвременния български език съществуват около 200 хиляди отделни думи. Ние, от Lifebites.bg, винаги се стараем да бъдем полезни на нашите читатели, предоставяйки им интересна информация, свързана с родния ни език, който обичаме, почитаме и вярваме, че е важно да запазим чист и красив.
В този материал ще се спрем на няколко български думи, които, независимо от произхода им, са били широко използвани от прабабите и прадядовците ни не толкова далечно минало. Всяка дума е старателно проверена в поне няколко източника и част от тях все още се употребяват в някои по-затънтени български села.
Факт е обаче, че новите поколения, а и част от по-старите, не знаят значението на повечето от тези архаизми. Припомняме ги не за да ви убеждаваме да започнем да използваме тези остарели думи днес, а за да научим заедно нещо ново (или добре забравено старо) за езика и историята ни. Това ще ни помогне по-лесно да възприемаме старинния български език, на който са написани много от ценните стари и възрожденски книги на страната ни.
Думата "сгледа" означава "оглеждане на мома за женитба". Младите мъже често водели своите избраници при родителите си на "сгледа", за да получат тяхното одобрение и благословия.
В миналото "душен" се използвало в смисъла на ароматен, благоуханен. В днешно време използваме думите "задушен, задушно", които обаче имат различно, негативно натоварено значение.
"Тамах" е дума, която младите днес не просто не употребяват, а може би изобщо не са чували. Тя е синоним на алчност, лакомия, скъперничество.
Значението на "абие" е веднага, тозчас, тутакси. Среща се в древната източнославянска реч и църковнославянските писания, както и в санскрит и древногръцкия език.
Тази остаряла дума значи засада, капан, клопка.
Със звучната българска дума "желва" предците ни са наричали костенурката. В различните диалекти на България се среща още като "желка", "желбаба", "костеница", "коруба жаба" и други.
Изразът "Потънаха ми гемииите" произлиза от думата "гемия", която идва от турски и значи кораб с платна.
"Кория" най-често се използвал за малка гора на равно място.
Наречието "аслъ" със значение – наистина, действително, всъщност, идва от турския език. Аслъ е също често срещано турско женско име.
"Биля" означава дори, даже. Най-вероятно тази частица също е заемка от турския език.
Значението на думата "сеймен" е стражар, полицай, турски войник на полицейска служба, заптие.
"Шикалка" са аномални образувания върху кора на дъб. В някои райони думата се използва за шишарка.
"Куйрук" означава опашка и се използва активно в Родопския край.
Нашите предци са използвали думата "сборувам" като синоним на говоря, обсъждам, разговарям.
"Чапкънин" означава женкар, развратник, коцкар, също луда глава, немирник или безделник.