Разнообразната етимология на българските думи

Етимологията на българските думи е изключително разнообразна, обхващайки влияния от различни езици през вековете. От праславянски и старобългарски, през латински, гръцки, църковнославянски и ирански, до по-късни заемки от турски, руски, френски, немски, английски, арабски и други световни езици. Много от тези думи са побългарени и станали официални в нашия речник.

Въпреки това, някои български думи остават формално непризнати, произлизащи от различни наречия и диалекти на езика ни. Въпреки отричането им, в определени райони на страната те се използват масово. Винаги е интересно да научаваме стари български думи и да разбираме как са говорили предците ни.

В съвременния български език съществуват около 200 хиляди отделни думи. Ние, от Lifebites.bg, винаги се стараем да бъдем полезни на нашите читатели, предоставяйки им интересна информация, свързана с родния ни език, който обичаме, почитаме и вярваме, че е важно да запазим чист и красив.

Запазени думи от миналото

В този материал ще се спрем на няколко български думи, които, независимо от произхода им, са били широко използвани от прабабите и прадядовците ни не толкова далечно минало. Всяка дума е старателно проверена в поне няколко източника и част от тях все още се употребяват в някои по-затънтени български села.

Факт е обаче, че новите поколения, а и част от по-старите, не знаят значението на повечето от тези архаизми. Припомняме ги не за да ви убеждаваме да започнем да използваме тези остарели думи днес, а за да научим заедно нещо ново (или добре забравено старо) за езика и историята ни. Това ще ни помогне по-лесно да възприемаме старинния български език, на който са написани много от ценните стари и възрожденски книги на страната ни.

15 красиви, но позабравени български думи

1. Сгледа

Думата "сгледа" означава "оглеждане на мома за женитба". Младите мъже често водели своите избраници при родителите си на "сгледа", за да получат тяхното одобрение и благословия.

2. Душен

В миналото "душен" се използвало в смисъла на ароматен, благоуханен. В днешно време използваме думите "задушен, задушно", които обаче имат различно, негативно натоварено значение.

3. Тамах

"Тамах" е дума, която младите днес не просто не употребяват, а може би изобщо не са чували. Тя е синоним на алчност, лакомия, скъперничество.

4. Абиe

Значението на "абие" е веднага, тозчас, тутакси. Среща се в древната източнославянска реч и църковнославянските писания, както и в санскрит и древногръцкия език.

5. Пусия

Тази остаряла дума значи засада, капан, клопка.

6. Желва

Със звучната българска дума "желва" предците ни са наричали костенурката. В различните диалекти на България се среща още като "желка", "желбаба", "костеница", "коруба жаба" и други.

7. Гемия

Изразът "Потънаха ми гемииите" произлиза от думата "гемия", която идва от турски и значи кораб с платна.

8. Кория

"Кория" най-често се използвал за малка гора на равно място.

9. Аслъ

Наречието "аслъ" със значение – наистина, действително, всъщност, идва от турския език. Аслъ е също често срещано турско женско име.

10. Биля

"Биля" означава дори, даже. Най-вероятно тази частица също е заемка от турския език.

11. Сеймен

Значението на думата "сеймен" е стражар, полицай, турски войник на полицейска служба, заптие.

12. Шикалка

"Шикалка" са аномални образувания върху кора на дъб. В някои райони думата се използва за шишарка.

13. Куйрук

"Куйрук" означава опашка и се използва активно в Родопския край.

14. Сборувам

Нашите предци са използвали думата "сборувам" като синоним на говоря, обсъждам, разговарям.

15. Чапкънин

"Чапкънин" означава женкар, развратник, коцкар, също луда глава, немирник или безделник.