В живота ни често се появяват моменти на носталгия, когато си спомняме за времето, когато всичко изглеждаше по-обикновено и истинско. Спомням си как въвеждахме дългите редици пред кварталната бакалия, където можеше да се купят различни хранителни стоки, измервани на свитъци и опаковани в амбалажна хартия. Помните ли онази евтина наденица, която наричахме "Кучешка радост"? Тя беше част от нашето ежедневие и ясна част от летните ни вечери.
Когато решим да я приготвим, просто я нарязвахме с ножа и я слагахме на скарата. В мига, в който започваше да се готви, ароматът ѝ накара всички да се съберат около масата в двора. Вечерята се съпровождаше от прохладно Светло пиво, което пиехме направо от бидона. Ааа, какви незабравими моменти бяха това!
Незабравимо беше как само един аромат можеше да събере целия квартал на двора. Всеки донесе нещо – най-често домашно приготвени закуски или свежи салати. И след като вечерята завършеше, обикновено се включвахме в песен, понякога с китара или акордеон, понякога просто акапелно. Смехът и песните огласяха улиците, а усмивките бяха на всяко лице.
Времена, които няма как да се върнат, но тъгата, изразяваща се в спомените, остава с нас. Днешните дни сякаш създават по-осамотени моменти – съседите се крият зад затворени врати, и рядко можеш да видиш някого от близкия си кръг. И вместо да се събира общността на двора, сякаш всички сме изолирани в личния си свят.
Тези спомени от далечното минало са ценни и живи, и ни напомнят за простичките радости в живота, които често забравяме. Може би е време да си върнем тези приятни мигове – да се съберем отново и да се насладим на компанията си, вместо да живеем в самота.
Емил Иванов