Историята на автомобилния завод Булгаррено в Пловдив

Годината 1968 е знаменателна за индустриалното развитие на Пловдив, когато на Асеновградско шосе се открива нов автомобилен завод, специализиран в производството на моделите Булгаррено. По този начин България заема важно място в социалистическата автомобилна индустрия, като Пловдив се утвърдява като център на производството на западни автомобили. За съжаление, успехът на предприятието се оказва краткотраен, продължил едва две години.

През 1970 година заводът затваря врати, след като производството на три от моделите – Булгаррено №8 и №10 и спортния Алпин, е прекратено по заповед от Москва. Според аналитиците, причината за това неочаквано решение е личното неодобрение на Леонид Брежнев по време на автоизложение в СССР, където той не одобри модерен дизайн на автомобилите. Тази заповед оказва смъртоносен удар на един проект с потенциал, който е бил застрашен в самото си начало.

Историята на Булгаррено започва в средата на 60-те години на 20-ти век. Държавното стопанско предприятие „Булет“ и Държавното стопанско обединение „Металхим“ започват сътрудничество с цел усвояване на производството на леки автомобили. Първото предложение за производство на френските модели Renault 4 и 4L в България е представено на 27 май 1963 година.

През 1967 год., в Пловдив се премества монтажната линия, заедно със завършването на новия завод, проектиран точно за тези цели. Строителството на завода на бул. „Асеновградско шосе“ е завършено и временно производството се организира в палата № 10 на Панаирното градче. Заводът е оборудван с автоматизирана поточна линия и модерни за времето си заваръчни и бояджийски агрегати, чиято стойност достига 15 милиона долара.

До закриването през 1970 година, в Пловдив са произведени около 4000 автомобила от моделите Булгаррено 8 и 10, като стойността на доставените части е 6 милиона долара, или средно по 1500 долара на автомобил. Първите автомобили стават налични на българския пазар през февруари 1967 година, ставайки предмет на официално съобщение в брой 2 на вестник „Авто-Мото“. Охраняваната цена за един Булгаррено 8 е 6100 лева, а за Булгаррено 10 – 6800 лева. Според данните, значителен дял от произвежданите автомобили е изнасян за чужбина. Между 1967 и 1969 година, 500 автомобила Булгаррено 10 са изнесени за Югославия, а през 1970 год. – около 300 (или според други източници 900) автомобила Булгаррено 8 и 10 за Австрия. Освен това, моделите са продавани и в държави от Близкия изток.

На началото на 1970 година, производството на Булгаррено е окончателно прекратено, слагайки край на една амбициозна и иновативна инициатива в българската автомобилна индустрия.