В един натоварен бар, изпълнен с жизнерадостни посетители, влязъл човек с предразсъдъци. Пристигайки, той се огледал и забелязал един тъмнокож младеж, който тихо седи в ъгъла. Решил да демонстрира своята „щедрост“, той решил да почерпи всички, освен този младеж.
С силен глас расистът обявил: "Искам да почерпя всички с безплатна напитка! Барката на моя сметка, но не и за този чернокож в ъгъла!" Тълпата, впечатлена от това "великодушие", избухнала в аплодисменти и възгласи. Тъмнокожият младеж само вдигнал палец нагоре и с усмивка казал: "Благодаря ти, приятел!"
Тази реакция оставила расиста в недоумение. Той си помислил, че младежът просто се подиграва с него, но въпреки озадачението, не обърнал внимание на случилото се.
На следващия ден, расистът отново посетил бара и снова видял същия младеж. Не пропускайки възможността да повтори своята "щедрост", той отново обявил: "Напитките са за всички, освен за този чернокож!" Посетителите отново избухнали в радост и благодарности, а расистът се почувствал като герой, който "доказва" своята преданост към компанията.
След като платил за напитките, пак чул същата благодарност от младежа, който отново вдигнал палец нагоре и казал: "Благодаря ти, приятел!" Въпреки повторната благодарност, расистът все повече се замислял и попитал бармана: "Знаеш ли защо този чернокож постоянно ми благодарии? Аз не му купувам нищо!"
Барманът, с усмивка на лицето, отговорил: "Може би защото той е собственик на това заведение?"
Тази неочаквана развръзка показала, че предразсъдъците често могат да оставят хората в илюзия, а истинската щедрост и признателност не зависят от цвета на кожата.