Приятелството между Водата и Огъня

В древни времена, Водата и Огънят решили да изградят приятелство. Въпреки добрите им намерения, тяхната връзка била краткотрайна – постоянно се сблъсквали помежду си. Водата често се изпарявала, докато Огънят угасвал, оставяйки ги да се чувстват изолирани и недоволни.

В тези трудни моменти, двамата се обърнали към Човека, молейки го да намери начин да ги сближи. Човекът, вдъхновен от желанието им за общуване, взел парче суха глина. След това помолил Водата да добави малко влага, за да я направи по-мека и гъвкава.

След като глината омекнала, той започнал да я моделира. С прецизни движения, той изваял гърне, изящен светилник и свирка, която можела да издава красиви звуци. Когато творбите му били готови, той се обърнал към Огъня, за да предложи своята помощ.

Огънят, с голямо вдъхновение, опекъл създадените изделия, придавайки им непоклатима сила и устойчивост. След завършването на работата, Човекът налял в гърнето Водата, а в светилника добавил масло за Огъня. Именно глината, съчетаваща и двете стихии, успяла да ги свърже.

В резултат на това, Човекът поучил сина си как да свири на свирката и заедно съставили песен, която прославя приятелството между Огъня и Водата. По този начин, двамата стихии не само намерили обща основа, но и създали вечна връзка, която ще бъде предавана от поколение на поколение.