Спомен за любовта и загубата

Когато търсеше утеха, ти се приближаваше към мен с детската си невинност и се сгушваше в обятията ми. Спомням си как любимите ти думи бяха, че ме обичаш безкрайно, а страхът от загуба те караше да се вкопчваш в мен. С треперещ глас, ти ме питаше: "Мамо, нали никога няма да ме оставиш?" Всеки момент, прекаран заедно, беше пълен с радост – рисувахме пеперуди, украсявахме дома и пекохме сладкиши. Ти се гордееше с мен – твоята красива, стройна и млада майка.

Обеща ми, че един ден, когато пораснеш, ще се грижиш за мен с такава нежност, каквато аз ти давах. Но сега, когато съм остаряла и безпомощна, моето присъствие изглежда те дразни. Все по-често чувствам, че не ме оценяваш, а вместо това се ядосваш и чакаш моментът, в който ще си тръгна. Вече не усещам онова топло обич, което някога ме изпълваше, а вместо това сякаш съм се превърнала в бреме за теб.

Аз винаги съм била до теб, когато си имал нужда, но сега, когато на мен ми трябва помощ, ти намираш хиляди оправдания, за да се дистанцираш. Мечтая за времето, когато няма да те безпокоя с моята старост и проблеми, но реалността е, че остарях и загубих много от силата си. Чувствам се самотна и уплашена. Дълго време криех собствените си болки и тревоги, искрено желаейки да те предпазя от жестоката действителност на възрастните.

Исках ти да имаш безгрижно детство и младост, далеч от проблемите на живота. Но дойде момент, в който вече не можех да скривам своите сълзи и разочарования. Знаех, че в един момент ще създадеш свое семейство и животът ти ще се промени, но никога не съм предполагала, че ще стана тежест за собственото си дете.

Моля се на Бога да ми даде здраве, за да мога да се грижа сама за себе си, без да те обременявам с моето присъствие. Чувството, че съм бреме за най-близкия си човек, е по-болезнено от всяка физическа болест. С напредването на възрастта изглежда, че не губиш само сили и здраве, но и най-съкровените си връзки.

Извинявай, ако понякога изглежда, че съм недоволна. Страхът от старостта и многобройните болести ме правят неспокойна. Извинявай, ако се разплача или ако дойда на гости без покана. Моля те да ми простиш, ако ти причинявам неудобство или нарушавам плановете ти. Много искам да се върне времето, когато бях млада и изпълнена с енергия, но времето не може да се върне.

С любов, твоята майка.