Пътят към преодоляване на болката

Всеки човек носи в себе си граница, която определя какво може да понесе. Тази граница се проявява в различни аспекти – от емоции и болка до сълзи и ненавист. Понякога хората търпят дълго, мълчат и обмислят, но в един момент вземат решение и си тръгват, без да обясняват причините.

Много от нас посещават психолози с надеждата да потиснат болката, да ускорят процеса на забравяне и да се върнат към нормалния ритъм на живот. Стремим се да избегнем емоционалната тежест, да се освободим от натрапчивите мисли и да продължим напред, сякаш сме роботи, без да се замисляме за чувствата си.

Болката е не само неприятно усещане, но и важен сигнал за нашето състояние. Тя показва къде е нарушена нашата цялост и къде се намират раните. Важно е да осъзнаем, че раните не заздравяват мигновено. Необходимо е време и внимание, за да се активират защитните механизми на организма и да се възстановим.

Ако решим да станем "киборги", можем да се освободим от болката, но също така ще загубим способността да се наслаждаваме на живота. Няма да можем да се радваме на простите удоволствия, като залезите или компанията на любимите ни животни, тъй като всичко това е свързано с нашите чувства.

Процесът на възстановяване изисква време и търпение. Не можем да принудим кръвта да тече по-бързо или клетките да се регенерират незабавно. Психиката също следва свои собствени темпове. Тя трябва да премине през всички етапи на възстановяване, без да бъде забавяна или ускорявана изкуствено.

Загубата и раздялата са болезнени. Лошите новини, грубите думи и игнорирането също оставят следи. Важно е да не бягаме от болката, а да я приемем и да преживеем. Както при настинка, когато трябва да се отпуснем и да се грижим за себе си, така и при емоционални травми е необходимо да се отдадем на чувствата си.

Признаването на собствените емоции е важна стъпка. Не трябва да се страхуваме да изразим чувствата си – било то ревност, страх или гняв. Плаченето, изразяването на гнева и дори писането на писма, които може никога да не изпратим, са част от процеса на лечение.

Отделете време, за да се потопите в болката и да я осъзнаете. Не бягайте от нея, а я приемете. Психиката сама ще активира защитните механизми, ако не й пречите. След време ще настъпи апатия, но след това ще дойде разбирането и приемането на ситуацията, което е важно за продължаването напред.

Тази рецепта може да изглежда странна, но е важно да осъзнаем, че всяко обезболяващо средство има своя край, а истинската рана спира да боли единствено когато зарасне.

С любов, Лилия Ахремчик