След развода с богатия си съпруг, Мария се оказа в трудна ситуация. Николай ѝ остави стара ферма, сгушена в отдалечената природа, без много надежда за бъдещето. Тя обаче беше решена да преодолее трудностите и да направи нещо значимо от живота си.
— Знаеш, че не те искам тук, нали? — твърдо заяви Мария, когато Николай се опита да я убеди да се върне в града. — Предлагам ти да се върнеш там, откъдето дойде.
Николай отговори с уморен тон: — За кой град говориш? Не мога да повярвам, че всичко свърши така. Бяхме създали нещо заедно, но сега се чувствам предаден.
Мария знаеше, че всичко, което е постигнала, е благодарение на нейните усилия. Тя инвестирала всичките си усилия и време в бизнеса им, докато Николай само е допринесъл с малко от своето. С времето той започнал да се държи като истински господар, прехвърляйки всичко на свое име. Така, когато подаде молбата за развод, Мария остана не само ранима, но и оставена без ресурси.
— Не ти ли се струва, че е несправедливо? — попита тя с тъга.
— Не започвай отново! Само аз работя тук, а ти не правиш нищо, — пренебрегна я той.
Мария запази спокойствие. Тя знаеше, че не е само обвиняваща. Той беше министър на своята собствена съдба, а тя планираше да създаде нещо ново от остатъците.
— Искам ферма, но само при условие, че тя бъде официално под мое име, — заяви тя. Николай само се усмихна саркастично и се съгласи.
След като се премести в хотел, тя се отправи към новото си начало. Мария реши да се справи сама. Запъти се към фермата, която можеше да се окаже нейният шанс за нов живот, дори и да изглеждаше изоставена и занемарена.
На пътя си тя срещна възрастна жена и нейния съпруг, които я поканиха в колата си. Тяхната доброта ѝ върна надеждата. — Пътувате ли за Велико Търново? — запита жената, споменавайки името на фермата.
Мария се усмихна, осъзнавайки, че съдбата ѝ предоставя шанс. Когато пристигна, видя многото трудности по пътя. Полетата бяха празни и плевнята почти разрушена. Но вместо да се предаде, тя реши да се бори.
Години по-късно, поглеждайки към процъфтяващата си ферма, Мария не можеше да повярва на собствените си очи. Около осемдесет крави пасат щастливо на нейната земя, а бизнесът ѝ процъфтяваше. Ситуацията не беше лесна; тя бе продала дори бижутата си в стремежа да направи стъпки напред, но всичките усилия бяха възнаградени.
В един момент млада жена на име Ива дойде с предложение за хладилни камиони. Когато Мария видя номера на телефона, честно ѝ стана ясно, че това е бизнесът на Николай. Решена да не пропусне възможността, тя помоли Ива да се свърже с него и да предложи добра сделка.
Когато Николай я видя на площадката за продажба, той не можа да скрие шока от срещата. — Ти купуваш тези камиони? — попита той невярващо.
— Да, за фермата, която ми остави. Станала е чудесен бизнес, — спокойно отговори Мария, радвайки се на собствените си успехи.
Докато Николай не можа да реагира, осъзна, че животът му се разпада, а нейният цъфтеше. Мария открила любовта в животновъда Иван, който ѝ помогнал да оправи фермата изцяло. Заедно отпразнуваха новия живот, докато Николай можеше само да наблюдава как миналото му бавно изчезва.