История за Залога и Промяната

В един отдалечен град живееше човек на име Дима, чийто успех се изразяваше в красива империя от фитнес зали и успешен бизнес в света на спорта. На 38 години, Дима изглеждаше като олицетворение на физическото съвършенство, което не само надминаваше стандарти, но и поставяше твърде високи изисквания за околните. Той вярваше, че истинската стойност на един мъж произлиза от външния му вид и само след строг контрол върху тялото си можеше да се посочи истински успех.

Никога не прощаваше на хора, които не седят в тонус и редовно критикуваше слабостта у другите, дори оформяйки своето общество само от най-успешните бизнесмени. Дали сблъскваше живота си с реалността, или просто я възприемаше скрито, тепърва щеше да се изясни. Но един ден, след забавление с приятели в клуб, Дима получи предизвикателство от най-добрия си приятел Саша, което коренно да промени съществуването му.

„Какво ще кажеш да се ожениш за жена, която не пасва на твоите стандарти? Например с наднормено тегло и след шест месеца неразвод,“ предложи Саша, с лукава усмивка на лицето. Вероятно можеше да бъде шега, но Дима се почувства предизвикан и прие с лек злобен тон. В ума му това не беше нищо повече от поредният залог, но не осъзнаваше, че с това вдъхновяващо решение, си е навлякъл вятър в мачта.

Извадил снимка на Аня Лукянова, обикновена учителка по литература, Дима приема задачата. Няколко дни по-късно, след поредния телефонен разговор между Саша и Аня, тя, без да знае какво я чака, получи покана излязла от устата на Дима. Той пожела да я заведе на вечеря в изискан ресторант, кадедокато за Аня, всичко звучеше сензационно и много обнадеждаващо.

Докато вечеряха, Дима видимо я наблюдаваше, без да знае, че подценява този невинен образ. Аня, страдаща от комплекси заедно с прозорливо доверие, прояви радост, минавайки през поредица от неочаквани разговори, които се движат от философски теми за живота до храни и диети. А той, с постоянно изострени чувствителности към физическия вид на хората, за секунда забравяше, че играе схема.

Но на Дима не му беше лесно с развиващият се блиц, с формата на Аня, емоционалността изплъзваща се от фокусната точка на предизвикателствата, с малко колебание и заблудена емоция. Постепенно Дима осъзнаваше, че има нещо уникално и привлекателно в Аня. Бавно, с всяка измината седмица, тя зареждаше живота му с нови нюанси. Дошла пред него в нова светлина, Aня не бе просто пешка, а истинска личност със свои борби, желания и мечти.

Събуждащата се нежност към нея обаче обезпокояваше Дима. Все пак, зад новоизобретените чувства, бесна упорита фигура на манипулятор и успех доминираше. Решението за брак може и да процъфтяваше в техния показен свят, но в момента, когато той предложи официално ръката си, всяко натрупано натисне на приятелите си опразнило значението на най-значимото нещо.

Денят на сватбата настъпи - гвоздей от идеи и проявяващи се страхове. Паралелно с радостта, крепяща желязната доверие на Аня, над гордостта и замислеността в Дима се струпаха мрачни облаци. Когато обаче свещеникът вдигне ръце и начинава произношението на сватбените клетви, изведнъж Аня, готова с трепет, изправи очи пред него и с видима сила сподели вътрешни тревоги и нейни страхове.

Нямаше нищо невинно и джентлменско в тези прави думи. „Обясняваме как съм дипломирана, но разбрах, че всичко това представлява един логичен процент, който дори никак не ме засяга“, възкликна Аня, побеждавайки идеята запечена в любовта с ума. В залата настана тишина, а погледите на гости и приятели белязаха момент на предателство, непоносима и гнусна нехарактерност.

Ако в началото залогът сигнализираше задоволство и уверено послание за успех, сега Дима разбра, че всичко, което бе представил, ще стане част от разразилата се буря. Беше заел промоцията с принудителното си поведение и непознатото съществуване се беше сринало самостоятелно. С необуздана собствена игра се слих, ставайки пленник на недостатъците си и уязвимостта на собствениями чувства, а всичко останало - превърна му се лост да осъзнае, колко нищожен се е оказал в атака на самотата.

Дни по-късно Дима припомняше изгубеното дело, но Аня, сохранявайки фокус средствата за осветяване его, смело отваря щастливото деление на любовта с нов мъж, обръщайки внимание на голямо самоупрекване за миналото. „Кой им е казал, че е много важно?“ - усмиви се новото щастие за Аня, боравейки с мечти, заменящи закостенелите, ерудицирани оптимизми на Дима.

Загубил любовта на живота си и дигитална свобода, на Дима единственото нещо, което му оставаше, беше синя тъга и тъга.

Разговорите с приятелите се стопиха, околната атмосфера често бидейки изтъкрана при тяхната споделена дружба, и той осъзна, че с надмощие не може да избегне шипа, който така упрямо нерегулиран между собствено его.

Историята на Аня и Дима показва нашата способност да избелим собствените убеждения и мечти в които много често сблъскваме с истинските предизвикателства на обществото, как ние ги номинираме и съграждаме. Кой печели и кой губи в живота, в човешките отношения, е един просто сложен въпрос.