На един кораб, плаващ през бурно море, един философ решил да проведе разговор с матроса. Той се обърнал към него с въпроса: "Какво знаеш за философията?" Морякът, с усмивка, отговорил: "Нищо." Философът, с лека усмивка на лицето, му казал: "Ти си загубил половината от живота си."
В следващия момент, бурята се усилила, а корабът започнал да скърца и да се тресе, сякаш всеки момент можел да се разпадне. В този критичен момент, матросът попитал философа: "Какво ще правим сега?" Философът, оставайки спокоен, отговорил: "Не се притеснявай, брегът е съвсем близо. Дори ако корабът се потопи, можем да достигнем до брега, плувайки."
На това матросът отговорил: "Лесно ти е да говориш. Ти можеш да плуваш, а аз не умея!" Философът, изненадан от откровението, се замислил. "Как е възможно?" - помислил си той. "Ти ми каза, че съм загубил половината си живот, защото не знам философия. А ти рискуваш да загубиш целия си живот, понеже не знаеш как да плуваш!"
Този разговор между философа и матроса илюстрира как различните умения и знания могат да имат различна стойност в живота. Въпреки че философията предлага дълбоки размисли и познания, практическите умения, като умението да плуваш, могат да се окажат от решаващо значение в критични ситуации. Животът е пълен с парадокси и всеки от нас носи свои собствени ограничения и предимства.
Така, философът осъзнал, че знанието не е единственото, което определя стойността на живота. Умението да се справяш с реалността е също толкова важно, а понякога дори и по-важно от теоретичното познание. В крайна сметка, и двамата мъже, философът и матросът, научили ценен урок за живота, за знанието и за уменията, които всеки от нас носи.