В един свят, където истината е облечена в простота, тя често остава незабелязана и нежелана. Истината, представляваща самата същност на честността, се скитала по улиците, без да може да намери подслон. Хората не я приемали, а кожата й била гола, без украшения, и затова те се страхували от нея. Дали заради нейната природна чистота или поради страха от неприемане, никой не искал да я пусне в дома си. На пръв поглед, изглеждало, че и двете страни губят - хората, които не приемали истината, и самата истина, която страдала от отхвърлянето.
Скоро в този тъжен момент, Истината се срещнала с Притчата, която била облечена в красиви и ярки одежди. Притчата, изпълнена с жизненост, забелязала тъгата на Истината и я запитала:
– Защо си сама и изглеждаш толкова нещастна, разхождайки се по улиците без дрехи?
Истината въздъхнала с тежест и отговорила:
– Вече съм стара и нещастна, и точно затова хората бягат от мен. Те не осъзнават, че от това страдам и аз. Но за тях, моето възрастно лице и моята искреност изглеждат отблъскващи.
Притчата, усмихвайки се, заявила:
– Не може да бъде така! Хората не те отхвърлят само заради възрастта. Аз също не съм млада, но с времето ставам все по-ценна за тях. Истините, които представяш, са твърде прости и открити. Те предпочитат да им се поднасят загадки и тайни. Нека ти дам част от моите най-красиви рокли и ще видиш колко бързо ще те заобичат хората.
Истината послушала съвета на Притчата и облякла нейните прекрасни дрехи. И наистина, чудото се случило - никой вече не я отблъсквал. Напротив, хората я приемали с радост, усмивки и отворени обятия. С новото си облекло, Истината започнала да сияе, а хората я наблюдавали с любопитство и интерес.
От този ден нататък Истината и Притчата станали неразделни. Те обединявали своята същност, за да предадат посланието за важността на разбирането и приемането на истината, дори когато е облечена в красиви одежди. Заедно те показали, че понякога е необходимо да се прикрие истината, за да бъде разбрана и приета от обществото.