Урок по минимализъм: Личен опит и размисли

Две години преди това взех решение да се разделя с един красив рокля, която моето дете носеше само веднъж на училищно събитие. След кратко време, тя изведнъж порасна и роклята стана тясна. Цената, която предложих, беше символична, и веднага получих обаждане от жена, която изрази интерес и спомена, че ще дойде скоро. Чаках ли в дома си шест часа, в очакване на посетителите.

Накрая на вратата се позвъни. Дойде жена с нейното момиче и баба им. Жената воспользва се с любезен въпрос: “Мога ли да пробвам роклята?” Отговорих с убедително “Да, разбира се.” Докато момичето се опитваше роклята, бабата помоли за разрешение да използва банята. Не можах да й откажа и посочих посоката. Възползвайки се от случая, тая си спомних за положение, в което много купувачи задължително шетат до тоалетната, когато разглеждат апартамент за продажба.

След известно време, чух, че бабата напусна тоалетната и отиде към кухнята. Помислих, че скоро ще приключат с покупката и ще си тръгнат, но вместо това, бабата започна да проучва шкафовете в кухнята. Момичето на 10 години, майка му на 30 и бабата на 55 се оказаха у дома ми. Запитах: “Взимате ли я?” Майката ми подаде парите, а аз вече бях готова да затворя вратата. В този момент обаче бабата започна да разглежда хола. “Каква фигурка е това? Какъв е този килим? А книгите, могат ли да се видят?”

Опитах се да обясня, че имам работа, но те продължаваха да обикалят. Накрая, когато си тръгнаха, осъзнах, че тази ситуация беше последният удар, който ме убеди, че не искам да продавам или дарявам нищо повече. Имала съм и преди приятен опит, когато дарих стари вещи на бедно семейство. Но те, с усмивка на лицето, ми обясниха, че нищо от тях не струва, защото имали подарени дрехи от съседите от марката Lacoste.

След това помня случая, когато жена, взела роклята безплатно, застанала пред асансьора, повикала съпруга си и заявила, че докато има наивни хора, тя ще изглежда страхотно, без да харчи пари. Тези инциденти ме разубедиха да се занимавам с благотворителност и дарения.

Днешният ми подход е кардинално различен. През 90-те и ранните 2000-те години аз и сестра ми получавахме стари дрехи от роднини и приятели, с радост ги носехме и поддържахме. Сега обаче полагам много усилия, за да купувам само това, което основно използвам. Имам строг принцип – всички неща трябва да се побират в две или три торби. Ако имам излишък, това означава, че част от тях са нежелани и не ги носим. Парите, които съм вложила в ненужни дрехи, са хвърлени на вятъра.

Често чувам от приятели фрази като: “Ползвам само 10% от съдържанието на гардероба си,” или “Трябва да посветим един ден на почистване и снимане на дрехите за продажба.” За две години съм успяла да направя само две продажби. Много хора искат да дарят, но не всички успяват да продадат. Лично аз не виждам необходимост от човек, който да маневрира с дрехи. Предпочитам да следвам принципа, заимстван от японската култура, който учи на простота и минимализъм.