Историята на Антон: Пътят към щастието

Надежда Степановна забеляза, че Антон се опитва да се вмъкне в стаята си тихо, и не можа да се сдържи. „Какво направи отново? Защо се промъкваш?“ – извика тя, като погледна разкъсаните му дрехи. „Отново риза и панталони на парчета! Нямаш съвест! Кога ще спреш с това?!“ Тя не можеше да повярва на очите си, виждайки какво е направил с облеклото си.

Момчето наведе глава, опитвайки се да прикрие прясно подбитото си око и одрасканото лице. Въпреки това, Надежда не се интересуваше от неговото страдание, а само от разкъсаните му дрехи. Тя започна да ридае и да го обвинява: „Ти си мошеник! Купи си отново нещата!“ Тя го дръпна и разтърси за раменете, без да може да сдържи гнева и раздразнението си. „Ако не спреш да се държиш така, ще те вкарам в сиропиталище! Какво ме накара да те взема при себе си?!“

Антошка се уплаши от заплахите на баба си. Той не искаше да отиде в сиропиталище, а дори предпочиташе да живее при баба си, която не го обичаше. Освен това, той се страхуваше, че някой ще разкаже на Надя за боя с Игор, който живееше на съседната улица. Тогава наказанията щяха да бъдат много по-тежки. Знаеше, че Надежда Степановна ще го накаже жестоко и щеше да му бъде трудно да понесе последствията.

„Какво ще правим с теб?“ – възкликна баба Надя, гледайки строго Антон. „Майка ти ме доведе до тук, а сега аз трябва да страдам за теб!“ Антошка слушаше с половин уста оплакванията на баба си. Изведнъж усети остър пристъп на гадене и замаяност. Стаята започна да плува пред очите му. Отдалеч чу приглушения вик на баба си: „Антон! Какво става с теб?“ Но всичко вече почерня пред очите му.

Когато Антон се събуди, осъзна, че лежи на леглото в стаята си, а до него стоеше Ирина Аркадиевна, местната фелдшерка. Тя бе повикана да помогне на баба Надя. „Е, Антошка, уплаши всички! Какво правиш, припадна ли си?“ – попита тя. „Баба ти дотича при мен, цялата бледа и уплашена.“ Антон седна рязко в леглото, опита се да се изправи, но отново се замая и падна назад.

„Не бързай да ставаш!“ – каза Ирина. „Изглежда, не е само синини. Може да е сътресение на мозъка. Ще ми кажеш ли с кого и какво не сподели?“ Гледайки доброто лице на фелдшера, Антошка не можа да се въздържи и започна тихо да плаче. „Борех се с Игор Семьонов. Той ме нарече гадняр и се подиграваше с мен.“

Баба Надя, която чу всичко, веднага започна да ругае: „Ти си такъв гаден копеле! Как можеш да посегнеш на такова момче? Игор е от порядъчно семейство, а ти…“ Ирина рязко се обърна към старицата и строго каза: „Как можете да говорите така с едно дете? Виновно ли е то за нещо?“

След като се увери, че Антон е в безопасност, Ирина отиде в кухнята, където Надежда Степановна приготвяше вечеря. „Антошка е заспал, не го пипайте. Той е под стрес. Нахрани го по-късно и не му крещете.“ Надя само измърмори недоволно.

Ирина въздъхна тежко. Тя знаеше, че животът на Антошка не е лесен, а спомените за майка му, Мария, я натъжаваха. Тя си спомни деня, в който Мария ѝ разказа за първото си влюбване. „Ти си луда, приятелко! Кой е този щастливец?“ – запита Ирина. „Той е толкова красив! Обичам го!“ – отговори Маша с усмивка.

С времето, обаче, любовта на Маша довела до много проблеми. След раждането на Антошка, Сергей, бащата, изоставил семейството, а животът на Мария стана труден. Тя се опитваше да отгледа детето сама, но селските клюки я следваха навсякъде. „Той не е мой!“ – крещеше Сергей, обвинявайки я в изневяра.

Когато Антошка порасна, той се сблъскваше с много трудности, особено в училище. Децата не го приемаха, а баба Надя го наказваше за всяка малка провокация. „Какво ще правим с теб?“ – често питаше тя, но не знаеше как да му помогне.

В края на краищата, Антон реши да напусне селото, за да потърси ново начало. Започна работа в града, където получи нови възможности и нови приятели. Но дълбоко в себе си той не забравяше корените си. В крайна сметка, след много години, той се завърна в родното си село, за да се изправи пред миналото и да открие нов път за бъдещето.

Антон осъзна, че семейството не винаги е свързано с кръвта, а с любовта и подкрепата. Той намери своето щастие в Анюта, дъщерята на местния пазач, и двамата започнаха нов живот заедно. Така, след много трудности, Антон най-сетне намери своя дом и семейството, за което винаги е мечтал.