Въпросът „Защо първо да даваме на себе си?” е от съществено значение и ни подтиква към важни решения, които пряко влияят на нашето щастие и способността ни да споделяме радостта с другите.
Представете си едно величествено дърво. То е символ на гостоприемство и предлага подслон на всеки, който търси отдих. Когато се настаните под него, можете да се насладите на вкусни плодове, които ви даряват с енергия и удовлетворение. В този момент обаче е важно да осъзнаем, че дървото не е достигнало до този етап случайно. То е преминало през дълъг процес на растеж, в който е черпело сили от слънцето, водата и хранителните вещества от земята.
Дървото е взимало, за да може след това да дава. То не се е замисляло дали е заслужило или не; то просто следва естествения закон на живота: първо трябва да се грижим за себе си, за да можем да бъдем полезни на другите.
Като деца, ние сме подобни на малки дръвчета, които безусловно взимат от света около себе си. Но с времето, обществото започва да ни учи, че трябва да даваме. Често сме свидетели на ситуации, в които децата се учат да споделят играчките си. В тези моменти, ние започваме да осъзнаваме, че културата на даването постепенно навлиза в нашето съзнание.
За да бъдем истински щастливи, е необходимо да умеем да се грижим за себе си. Това означава да взимаме без угризения и да удовлетворяваме собствените си нужди. Както казва Джон Кабат-Зин: „Първо трябва да даваме на себе си, а след това можем да даваме на другите.” Когато чувстваме, че не ни достига нещо, ние сме подобни на дете, което не иска да сподели играчката си. Затова е важно да започнем от себе си, точно както дървото, което трябва да взима, за да може да дава.
Задайте си въпроса: „Давам ли на себе си това, от което имам нужда?” Няма универсален отговор на това какво и кога да даваме на себе си, тъй като всеки от нас знае най-добре какво му е необходимо. Когато осъзнаем, че имаме правото да взимаме, ще можем да идентифицираме нуждите си и да ги удовлетворим, без да се съмняваме.
Важно е да си напомняме да задаваме въпроса „Давам ли на себе си това, от което имам нужда?” по-често, защото нашите потребности не са статични. Когато едно желание бъде удовлетворено, на негово място идва ново. Някои потребности изискват редовно внимание, като например нуждата от физическа активност. Лично аз отделям време за спорт няколко пъти в седмицата, дори когато имам много причини да се откажа от него.
Въпреки че в живота ни се появяват предизвикателства и натиск от околните, е важно да не забравяме, че даването на себе си е също толкова важно, колкото и даването на другите. Без значение от обстоятелствата, трябва да сме убедени, че заслужаваме всичко, което желаем.
Само когато се грижим за себе си, можем да бъдем истински щедри към другите. Както дървото предлага подслон и плодове на преминаващите, така и ние можем да даряваме радост и подкрепа на околните, след като сме удовлетворили собствените си нужди.
Цветан Иванов е психолог и създател на сайта щастието.com. За повече информация и статии, посетете сайта.