Трагичната съдба на Васил Илиев: Убийството, което разтърси България

На 25 април 1995 г. България става свидетел на едно от най-забележителните убийства в историята на страната – смъртта на Васил Илиев, основател на престъпната групировка ВИС. Тридесет години след това, поръчителите и извършителите на това жестоко деяние остават неизвестни, а разследването е прекратено, оставяйки след себе си само мъгливи улики и спомени.

Васил Илиев, известен като един от най-влиятелните мафиотски босове в България, е убит в тясната и неосветена улица „Никола Каменов” в софийския квартал „Емил Марков”. Вечерта на трагичния инцидент, той се е насочвал към ресторанта си „Мираж” за вечеря с шоумена Слави Трифонов. Преди това е имал среща с партиен функционер от БСП в хотел „Москва”. В последния ден от живота си, Илиев е бил в добро настроение, тъй като е получил новия си „Мерцедес 600 SL”, мечтаното возило, което е чакал почти три месеца.

Със скорост от около 20 км/ч., Илиев е бил нападнат от наемни убийци, които открили огън с заглушител. Стрелците са били поне двама, а охранителите му не успели да реагират на нападението. Според свидетелства, звукът от изстрелите наподобявал пукащи се балони, а автомобилът на Илиев бил обвит в облак дим. При огледа на местопрестъплението е установено, че срещу него са били изстреляни 17 куршума, от които три го уцелили, включително два в главата.

Убийството на Васил Илиев шокира страната и предизвика извънредно заседание на правителството, на което се обсъждат мерки за справяне с нарастващата престъпност. Специалисти предричат избухването на жестока гангстерска война, а полицията е мобилизирана в опит да възстанови реда. Много от представителите на подземния свят се укриват, а Слави Трифонов изразява публично скръбта си за загубата на един от най-достойните българи.

Погребението на Васил Илиев на 27 април 1995 г. в Кюстендил е впечатляващо. Над 15 000 души присъстват на траурното шествие, което се движи по централната улица „Цар Освободител”. Хората, облечени в черно, с тъмни очила, създават внушителна гледка. Тялото на Илиев е докарано с черен „Додж”, а ковчегът е носен от неговите близки съратници, включително Косьо Самоковеца и Димитър Димитров – Маймуняка, които по-късно също стават жертви на поръчкови убийства.

На погребението присъстват множество известни личности, включително спортни герои от САЩ’94, както и представители на конкурентни групировки. Интересно е, че венци поднасят и шефовете на групировката СИК, което подчертава сложната мрежа от отношения в подземния свят. Единственият отсъстващ е Младен Михалев – Маджо, който по това време е в болница.

Няколко дни след убийството, ученик открива оръжие, използвано при екзекуцията – картечен пистолет „Заги”, което насочва криминалистите към възможността наемниците да са от Сърбия или Хърватска. Въпреки че доказателства не са открити, версията, че Илиев е ликвидиран от сръбски наемници, остава популярна сред криминалистите и ъндърграунда.

Според оперативна информация, поръчката за убийството е преминала през Милчо Бонев – Бай Миле, който е ръководил контрабандата на горива от България към Сърбия. В същото време, групировките ВИС и СИК водят война за контрол над бизнеса с „силово” застраховане, принуждавайки новите предприемачи да плащат за защита.

След смъртта на Васил Илиев, неговият по-малък брат Георги става новият лидер на ВИС. Въпреки репутацията си на гуляйджия, Георги успява да възроди групировката и дори да надмине успехите на брат си, преди самият той да бъде убит през 2005 г.

Убийството на Васил Илиев остава неразкрито, но основната версия е, че е резултат от конкуренция в контрабандата на петрол. Тази трагична история продължава да вълнува обществеността и до днес, оставяйки след себе си множество въпроси и спекулации.