По време на кръглата маса „Връзката между образованието и пазара на труда“, председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев подчерта, че ако не се предприемат сериозни реформи в системата на образованието, България може да се окаже без необходимата работна сила след десет години. Събитието събра над 150 специалисти, които дискутираха тревожните статистики относно образованието и заетостта в страната.
Велев посочи, че практически половината от учениците отпадат от системата преди да завършат средно образование, а над 40% от завършилите висше образование работят на позиции, за които не е нужно диплома за висше образование. „България рискува да загуби потенциала за производителни кадри, заради драстичната несъответствие между образованието и изискванията на трудовия пазар“, добави той.
Наблюденията на АИКБ сочат, че висшите училища предлагат специалности, които не са търсени от работодателите. Специалности като математика и транспортно строителство, които имат висок принос за икономиката, не привлекат достатъчно студенти – съответно 19,5% и 16,8% от капацитета. На обратния полюс, области като социални, стопански и правни науки активират най-много студенти, но завършилите често не успяват да намерят работа по специалността си, или заемат позиции, които не изискват висше образование.
Кризата в образованието днес е ясна, а д-р Илин Димитров, секретар по култура, образование и туризъм на Президента на България, акцентира на необходимостта от решения, съобразени с произведеното предложение за реформа. Според него, наличието на дефицити в обучението на деца от ранна възраст оказва негативно влияние и води до ниски показатели в познавателни и социални умения на днешните ученици.
Данните от последните години показват драстичен спад в броя на учениците, получаващи диплома за средно образование, с 25% намаление за последните пет години, а учениците, които избирали професионално образование, намалели с повече от 50%. Още по-стряскаща е статистиката, че над половината от тях по последни международни оценки са функционално неграмотни.
Резултатите от теста PISA също погледат мрачна картина: 54% от българските ученици не успяват да покрият основния минимум по математика, 53% – по четене, а 48% – по природни науки. Същевременно, спадащият брой на новородените, заедно с емиграцията на млади хора, допълнително усложнява ситуацията и засилва кризата в образованието.
Крайно време е образованието да се превърне в платформа за обединение на България, както за работодателите, така и за социалните партньори, родителите и обществото. Незабавно трябва да бъде съставена национална програма, която да свързва обучението с реалните нужди на пазара на труда. Министър Цоков повдигна въпроса за увеличаване на професионалните паралелки до 60% от всички отворени места, както и за подобряване на маркетинга и информацията за професионалните специалности.
Основните проблеми в образованието, като ниски нива на завършване и несъответствие с нуждите на трудовия пазар, налагат незабавни действия от страна на всички заинтересовани. Асоциацията подчертава, че без адекватни реформи, рискуваме да се изправим пред ужасяващ недостиг на квалифицирани специалисти в различни сектори.
Необходимостта от активното участие на бизнеса в създаването на учебни програми, както и от въвеждането на нови бакалавърски програми с по-кратка продължителност, е спешна. Повишаването на атрактивността на професионалното образование чрез съвместни усилия с индустрията е решаваща стъпка, за да се осигури значим преход към заетост.
На заключителния етап от кръглата маса participants призоваха за незабавни реформи, които да адресират негативните тенденции и да изградят стабилен мост между образованието и работодателите. Дискусиите завършиха с конкретни предложения за редукция на местата в университетите, насочване на усилията към търсени специалности и значително подобряване на професионалното образование – всичко с цел адаптиране към реалностите на пазара на труда.