Спомени от детството: Как оцелявахме и растяхме

Времето, в което израснахме, бе различно и в много отношения по-простичко от днешния свят. Нашите майки преминаха през бременности без съвременните грижи и технологии. Те пиеха аспирин, когато ги болеше главата, ядоха консерви и работеха до последния ден на бременността, без да бъдат тествани за диабет. И въпреки това, ние се родихме здрави и силни.

Като деца, живеехме без страх и ограничения. Качвахме се в автомобили без колани и въздушни възглавници, карахме колела и летни кънки без каски на главата. Пиехме вода от градинския маркуч, вместо от бутилки, закупени от магазина. Пиехме от една и съща бутилка с нашите приятели и никой не се разболяваше от това.

Насладата от простите удоволствия

Ние се наслаждавахме на млечен сладолед, ядохме бял хляб с масло или свинска мас и чесън, пиехме безалкохолни напитки със захар. Не страдахме от наднормено тегло, защото прекарахме безброй часове в игри навън. Излизахме сутрин и играехме по цял ден на криеница, граничари, крадци и ченгета, каубои и индианци и всичко останало, което въображението ни можеше да създаде. Родителите ни често не можеха да ни намерят цял ден, а шамарът бе част от възпитанието, а не насилие.

Никога не сме изпитвали сериозни проблеми. Прекарвахме дните си в състезания с импровизирани бордове от стари дъски, карайки велосипеди по улиците, без дори да мислим за липсата на спирачки. След няколко падания и натъртвания, научихме се да решаваме проблемите си сами. Нямаше нужда от въображаеми приятели, защото имахме истински такива.

Образование и социален живот

Нашето училище беше без модерни технологии. Нямаше PlayStation или Nintendo, нямаха 100 кабелни канала, нито интернет. Имахме истински приятели, с които споделяхме всичко. Играехме с лък и стрела, строяхме крепости от сняг и хвърляхме фойерверки за Нова година. Четяхме купища комикси и се забавлявахме искрено.

Когато искахме да видим приятелите си, просто отивахме до техните къщи с велосипед или пеша, без предварителна уговорка. Ако имахме проблеми със закона, родителите ни не плащаха гаранция, за да ни измъкнат. Те често бяха по-строги от самия закон, защото знаеха, че това ще ни научи на отговорност.

Наследството на нашето поколение

Последните 50 години бяха изключително продуктивни и ние, като поколение, оставихме значима следа в света. Нашите изобретатели и учени създадоха невероятни постижения, а ние научихме да живеем със свобода, право на грешка, успех и отговорност. Ако принадлежите към това поколение, поздравления!

Може би е време да споделите тези спомени с други, които имаха същия късмет да пораснат като истински деца. И защо не, да разкажете на децата си, как сте израснали вие? Здравейте, поколение на ангели с едно крило, които могат да летят само прегърнати!