Журналистът Иво Инджев попадна под атака по време на представянето на книгата си „Измамата Сан Стефано“ в Регионалната библиотека „Дора Габе“ в Добрич. Въпреки опитите за саботаж, събитието продължи, съобщава вестник „Труд“.
На видео, публикувано във Фейсбук, може да се види как организирана група нахлува в библиотеката и нападат Инджев с оскърбления, като примери за тях са „сепаратист“, „пропаганда“, „предател“ и „ти не си нормален, ти не си българин“. Някои от присъстващите изразяват недоволството си с въпроси като „Колко Ви плащат да продавате родината?“.
Атаката срещу Инджев продължава почти половин час, но благодарение на намесата на полицията, нападателите напускат залата. Въпреки този инцидент, представянето успява да продължи.
Книгата на Инджев съдържа множество исторически материал и коментари относно Руско-турската поробителна война. В анотацията към „Измамата Сан Стефано“ той цитира известен документ от 1876 г., в който руският посланик признава, че истинският интерес на Русия е свързан с Проливите, а не с България или Босна.
Според историческите източници, дори в онези времена руският граф Игнатиев, наричан „баща на българската нация“, не се ползвал с такова признание от съвременниците си. Вместо това, неговата политика и действия били свързани с интересите на Русия и очевидното потисничество към България. Това подчертава как представянето на историческите фигури може да бъде изопъчено от пропагандата.
Друг известен руски мислител, Иван Аксаков, също познат в българските среди, е известен със своите негативни коментари по адрес на събития след Априлското въстание. Самият той реакционистично реагирал с вяра, че Русия ще намери повод да манипулира обстоятелствата в България.
Към този момент, въпросът за историческите фигури и тяхната роля в българската история остава актуален. Дали руският национализъм и продължаващият антисемитизъм на такива личности могат да бъдат игнорирани в контекста на българския патриотизъм?
Иво Инджев заявява, че „Санстефанският договор“ всъщност е акт без международна правна стойност и че значението му е било подценявано. Той споделя, че българите не знаят истинската природа на договора и последствията от него, което е довело до медикаментален импулс към русофилство в България, факт, който остава дълбоко закоренен в обществото и до ден днешен.
Смелостта на Инджев да говори за тъгата в историята и настоящето на България е важен аспект от журналистиката, тъй като и той, и други независими гласове предлагат необходимата честност и отговорност към обществото.
Историческите събития и взаимодействия между Русия и България, особено в контекста на 19-ти век, остават важни за разбирането на съвременната политическа и социална динамика в България.